О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 09.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юни, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 276/2010 година.
Производство по чл.274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Д. И. Д. от гр. Ш. е подал частна жалба против определението на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 103/2010 г. с искане да бъде отменено като неправилно.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по предявен от Д. срещу И. агенция „С” на Министерство на отбраната, Т. дирекция – Б. , иск с правно основание чл. 124 ГПК, за установяване съществуването на наемно правоотношение между страните за имот в с. А., община С., блок 12, апартамент № 13. Бургаският районен съд е върнал исковата молба и прекратил производството по гр. д. № 6879/2009 г., като е приел, че искът е процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Определението е потвърдено от Бургаският окръжен съд, като въззивна инстанция, с определение от 1. 2. 2010 г. по ч. гр. д. № 103/2010 год. Въззивният съд е възприел изцяло изводите на първата инстанция, че за ищеца не е налице правен интерес от установяването на наемно правоотношение, тъй- като и при уважаване на иска, ищецът не би могъл да постигне целеният от него резултат – изкупуване на процесното жилище, включено в жилищния фонд на МО. Съдът се е позовал на действащата нормативна уредба – Наредба за разпореждане с жилища, ателиета и гаражи от жилищния фонд на МО, приета с ПМС № 176/2009 г., както и на предходната Наредба, приета с ПМС № 16/2008 г., съгласно която министъра на отбраната издава заповед по искането за продажба на жилище от фонда на МО, която заповед не подлежи на обжалване, т.е. не се касае за акт на държавна администрация, а за волеизявление на гражданскоправен субект, които има право на свободна преценка относно сключването на договор за продажба на имота.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, разглеждането на частната касационна жалба е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и разцвитието на правото. Представеното от жалбоподателя становище от 1. 3. 2010 год. не съдържа обосновано изложение на посочените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди се в становището, че наличието на правен спор доказва и наличието на правен интерес и че изводът на съда за липса на интерес не е съобразен с всички доказателства по делото. Тези доводи на жалбоподателя не могат да бъдат квалифицирани като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като се касае за несъгласие с фактическите и правни изводи на съда, но не и за произнасяне, свързано с точното прилагане на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 1. 2. 2010 г. по ч. гр. д. № 103/2010 г. на Бургаския окръжен съд, по частната жалба на Д. И. Д. от гр. Ш..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: