О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр.София,07.05. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 203/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Б. Р. М. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 9* от 02.04.2008 год. срещу въззивното решение от 25.02.2008 год. по гр.дело № 4195/2006 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-б отделение. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск. Като основание за допускане на касационно обжалване на решението се сочи произнасяне по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: опровергаване на презумпцията по чл.19, ал.3 СК при придобиване на имущество по време на окончателната фактическа раздяла между съпрузите.
Ответникът по касация Х. И. А. от гр. С. е на становище, че не са налице хипотезите по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да допусне делба при равни квоти – по ? ид.част за всеки от бившите съпрузи, въззивният съд приел, че процесното жилище е придобито на 11.02.1992 год. – по време на брака между страните, прекратен с решение № 102 от 11.04.1994 год., по вина на мъжа. Прието било, че не е ,установено наличието на продължителна и трайна фактическа раздяла, която да обоснове изключване на съвместния принос в придобиванията – от свидетелските показания било установено, че както към момента на закупуването на жилището, така и след това, съпрузите поддържали лични контакти и живеели заедно. Според въззивния съд, не била установена трансформация на лично имущество на съпругата при придобиване на жилището, нито че тя е използвала получени от родителите си пари за закупуване на ведомствения апартамент, а не бил установен и размера на паричните средства.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от 02.02.2009 год. са възпроизведени отново оплакванията за съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, съдържащи се в касационната жалба. По тези оплаквания за неправилност на обжалваното решение, обаче Върховният касационен съд би се произнесъл само ако е налице някоя от алтернативно предвидените в чл.280, ал.1 ГПК предпоставки, а именно: а/ противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд; б/ противоречиво решаван от съдилищата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и в/ такъв съществен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Изложението на основанията не съдържа твърдения, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд, нито се сочи конкретно решение на касационната инстанция, което да разрешава по различен начин сходен казус. Касаторката не твърди по-нататък, че поставения от нея въпрос по приложението на закона се разрешава противоречиво от съдилищата, нито сочи конкретни влезли в сила решения или определения на съдилища от страната /районни, окръжни, апелативни/, които да противостоят на тълкуването, дадено с обжалваното решение във връзка с приложението на едни и същи разпоредби.
Липсва и предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова основание би било налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми или когато съдът за първи път се произнася по даден правен спор или когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго. Жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти на нормите, отнасящи се до съвместния принос на съпрузите; до придобиването на имущество по време на фактическата раздяла, предшестваща развода; до преобразуването/трансформацията/ на лично имущество на единия от съпрузите. С обжалваното решение въззивният съд не се е произнесъл за първи път по аналогичен правен спор, нито с него е изоставено едно тълкуване на закона и да е възприето друго.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25.02.2008 год. по гр.дело № 4195/2006 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-б отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: