ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 351
София, 13.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 7079/2013 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. „А.” [населено място] чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. П. срещу решение № 369 от 9.8.2013 г, постановено по гр.дело № 609/13 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 171 от 23.5.2013 г по гр.дело № 422/12 г на Велинградски районен съд.С първоинстанционното решение са уважени предявените от Е. В. Н. срещу Д. „А.” обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ за отмяна на заповед № 1 от 7.3.12 г на директора на стопанството, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, поради съкращаване в щата, възстановена е на преди заеманата длъжност „помощник лесничей” и й е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 3 073, 80 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Е. В. Н. не взема становище по същата.
От данните по делото се установява следното :
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.Ищцата Е. В. Н. е полагала при ответника Д. „А.” [населено място] труд по безсрочно трудово правоотношение, като е изпълнявала длъжността „помощник лесничей”.Същото е прекратено със заповед № 1 от 7.3.2012 г на директора на ответното стопанство на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата, считано от 7.3.12 г.Установено е от фактическа страна, че по длъжностното разписание на ответника в сила от 1.1.2011 г са били предвидени 8 щатни бройки за длъжността „помощник лесничей”, които съгласно последващото щатно разписание в сила от 1.11.2011 г са намалени на 6.Със заповед № 505 от 30.11.2011 г представляващият ответното стопанство е назначил комисия, която да извърши подбор между подлежащите на уволнение лица по смисъла на чл.329 от КТ по критериите : образование, професионален опит, дисциплинарни наказания, искани писмени обяснения, открити нарушения в покрити актове, справяне с текущите задачи.С протокол № 4305/30.11.2011 г комисията е предложила за уволнение ищцата, която е събрала най-нисък аритметичен брой точки.
При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че уволнението на Н., извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ е незаконосъобразно, поради неизвършен подбор.Приел е, че работодателят, чиято е доказателствената тежест не е ангажирал доказателства за това как е достигнал до извода, че останалите на работа лица при равна с ищцата квалификация работят по-добре от нея, поради това са предпочетени за оставане на работа.При това положение съдът е приел, че не може да се направи преценка дали приетите от работодателя оценки обективно отразяват, факта, че ищцата има най-ниско ниво на изпълнение на възложената работа и в този смисъл отстъпва по качества на предпочетените на работа лица, изпълняващи длъжността „помощник лесничей”.
По наведеното в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване-чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Касаторът сочи, че материалноправният въпрос относно приложението на императивните критерии за подбор по чл.329 ал.1 от КТ е разрешен от въззивния съд в противоречие с друго първоинстанционно решение на същия – Велинградски районен съд, постановено по идентичен казус-уволнен от ответника служител.С представеното решение от 9.5.2012 г по гр.дело № 90/12 г Велинградски районен съд е отхвърлил предявените от Х. А. Б. срещу Д. „А.” обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 за отмяна на уволнението му извършено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата.
Посоченото касационно основание не е налице.С т.3 на ТР № 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГТК е прието, че съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика.Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречието с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или решение на ВКС постановено по реда на отменения ГПК.В случая освен, че представеното от касатора решение не е влязло в сила, то същото и не съставлява разрешение, дадено по сходен казус.Видно от неговото съдържание уволнение работник е изпълнявал съвсем друга длъжност –горски стражар, следователно при подбора е бил съпоставян със служителите, изпълняващи длъжността „горски стражар”, а не с тези изпълняващи заеманата от ищцата длъжност „помощник лесничей”.Различните факти по двете дела, биха могли да доведат до различни правни изводи.
Следователно не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Воден от горното Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 369 от 9.8.2013 г, постановено по гр.дело № 609/13 г на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.