Определение №351 от 13.7.2010 по ч.пр. дело №363/363 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№351
 
София, 13.07. 2010 г.
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 8 юли две хиляди и десета година в състав:
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Капка Юстиниянова
                                             ЧЛЕНОВЕ:      Любка Богданова
                 Светла Димитрова
 
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 363/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. на п. против въззивно определение № 249 от 12.04.2010 г. по в.ч.гр. дело № 194/2010 год. на Русенски окръжен съд, с което М. на п. е осъдено да заплати 440 лв. на Ц. С. Ц. , непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Г. К. С., чрез пълномощника си адвокат Г, разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 80 ГПК с твърдението, че след като страната не е представила списък на разноските до приключване на последното съдебно заседание , няма право да обжалва решението в частта му за разноските и такива не му се дължат. Посочено е още, че лицето М. Г. няма представителни права по отношение на Ц. Ц. , затова липсва редовно упълномощаване на адвокат П от страна Ц. действащ със съгласието на майка си и тези разноски не се дължат.
Ответникът Ц. С. Ц. действащ лично и със съгласието на майка си Г. К. С., чрез адвокат Г в писмен отговор на частната касационна жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и по същество излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Твърди, че М. Г. е негова баба и от негово име тя само е внесла адвокатски хонорар за редовно упълномощения от него адвокат П, поради което при прекратяване на производството направените разноски му се дължат.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е разрешен по същество спор за съдебни разноски намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във вр. с чл. 248 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да присъди в тежест на жалбоподателя направените от ответника Ц съдебни разноски, съдът е съобразил, че производството по делото по отношение на този ответник е прекратено, поради липса на надлежна процесуалноправна легитимация да отговаря по предявения иск, при което той има право на разноски – в този смисъл разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Посочено е още, че адвокат П е надлежно упълномощена от Ц. , действащ лично и със съгласието на майка си (л. 36 от делото), а представената първа страница от кочана на адвоката, не е адвокатско пълномощно, а разписка, с която М. Г. (баба на ответника) е внесла присъдените 440 лв. за адвокатски хонорар, като лице натоварено от името на ответника Ц, а вносителят на сумата не е необходимо да разполага с пълномощно.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси по приложението на чл. 80 ГПК и за липсата на представителни права на лицето внесло адвокатския хонорар с последица липса на редовно упълномощаване на процесуалния представител на ответника, не обосновават основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите не са от значение за изхода на делото и не обуславят решаващи мотиви на съда.
По приложението на чл. 80 ГПК.
Искане за присъждане на разноски може да се направи от ищеца най-рано с исковата молба, а от ответника най-рано с отговора на исковата молба. В настоящия случай това е сторено от ответника с отговора по чл. 131 ГПК. В молбата-становище е оспорена допустимостта на предявения иск с твърдение, че ответникът не е пасивно легитимиран на отговора по иска, тъй като е направил отказ от наследството на баща си, поискано е прекратяване на производството по делото с присъждане на съдебни разноски в тежест на другата страна. В молбата е извършен опис на приложените доказателствата, между които пълномощно за упълномощаване на адвокат П разписка от кочана на адвоката за внесения адвокатски хонорар в размер на 440 лв. В този смисъл разпоредбата на чл. 80 ГПК се явява изпълнена, още повече, че съдът е прекратил производството по делото и се е произнесъл по искането за разноски преди да внесе делото в открито съдебно заседание.
По въпроса – следва ли лицето, което е внесло адвокатския хонорар да има представителна власт за извършване на това действие.
Отношенията между вносителя на адвокатското възнаграждение и лицето, от името на което сумата се внася са извън предмета на спора за процесуалното представителство на ответника, респ. за разноските дължими при прекратяване на производството по делото. По делото има надлежно упълномощен адвокат, с право да представяла ответника Ц. Отношенията между ответника и лицето внесло сумата от негово име са извън предмета на процесуалното представителството на адвокат П. К. се до мандатни отношения между тях, за възникването и валидността на които не е необходимо спазването на определена форма. Достатъчно е да се постигне съгласие (може и устно) за извършването на определено правно действие между довереника и доверителя, в случая между внука, действащ и със съгласието на майка си, които живеят в чужбина и неговата баба, която живее страната. В този смисъл правилно съдът е посочил, че за внасянето на адвокатския хонорар не е необходимо изрично упълномощаване, както и че първата страница от кочана на адвоката не е адвокатско пълномощно.
При това разрешение на поставения въпрос и установените обстоятелства, че ответникът Ц. е бил процесуално надлежно представляван от адвокат, на когото е изплатено адвокатско възнаграждение, законосъобразно съдът е приел, че ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 249 от 12.04.2010 год. по в. ч. гр. д. № 194/2010 год. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ
 
ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top