О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 13.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 278 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] със седалище [населено място] против определение от 07.04.2011г. на Окръжен съд Благоевград, постановено по ч. гр.д.№ 351/2011г., с което е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане от 04.02.2011г. по гр.д.№ 328/2007г. на РС-Петрич за връщане на въззивната жалба
В частната касационна жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила – чл. 25, ал.3 и чл. 48 и чл. 51, ал.4 и чл. 188 от ГПК-отменен.
В изложението към частната жалба са формулирани шест въпроса: 1.може ли съдът да постанови съдебен акт без да обсъди и като игнорира доказателствата по делото и доводите на страните 2.следва ли съдът да вземе предвид при всяко положение на делото липсата на представителна власт, 3.въпросът за липсата на представителна власт у лицето, посочено като управител вътрешните отношения между съдружниците ли касае. 4.изискването на чл. 98, ал.1 б. “б” от ГПК /отм/ императивно ли е, или касае отношенията между съдружниците. 5.какво е съдържанието на понятието “канцелария” на ЮЛ и какъв е обхвата на задължението на търговеца да поддържа канцелария, как се съотнася понятието “канцелария” на понятието “вписан адрес” и кога е налице несъответствие на вписания в търговския регистър адрес на управление и действителното фактическо положение с оглед приложението на чл. 51, ал.4 от ГПК. 6 следва ли да се извършат всички предписани от закона изисквания за връчването на съобщението, за да се приложи чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/ По тези въпроси се твърди противоречие на изводите на въззивния съд със задължителната и незадължителна практика на ВКС, която се представя.
Ответникът по жалбата [фирма] не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че дружеството ответник е било призовано на адреса, на който е било регистрирано в търговския регистър – София, [улица], посочен и в исковата молба. Тъй като дружеството не е намерено на посочения адрес, а няма данни да е регистрирало друг адрес в търговския регистър, съдът е приложил чл. 51, ал.4 от ГПК към призовката за първото съдебно заседание. Съобщението за изготвяне на решението е изпратено на същия адрес, на който не е намерено, а друг адрес е неизвестен. Сведения, че дружеството не се намира на адреса са получени от лицето С. С. – отговорник на етажната собственост и поради това отново е приложен чл. 51, ал.4 от ГПК. Въззивният съд е приел, че законосъобразно е приложен чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/, тъй като търговецът е призован по адреса на последната регистрация в търговския регистър, а ако е променил адреса си без да изпълни задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и съобщения се прилагат по делото и търговецът се счита за редовно призован. Затова е прието, че въззивната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Прието е, че смяната на управителя на дружеството в хода на производството не променя изложените изводи, тъй като не е извършено връчване на предишния управител. Приложените с частната жалба доказателства относно промяната на управителя, упълномощаване на трето лице да получава книжа на дружеството, прехвърляне на дялове са приети като такива, касаещи вътрешните отношения между съдружниците, които нямат отношение по приложението на чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/.
По първия въпрос – .може ли съдът да постанови съдебен акт без да обсъди и като игнорира доказателствата по делото и доводите на страните, съдебната практика последователно приема, че съдът е длъжен да обсъди доказателствата и доводите на страните. Въззивният съд обаче не е нарушил тази практика, тъй като е изложил извод по доказателствата, приложени към частната жалба, като е посочил, че те касаят вътрешните отношения между съдружниците, но не се отразяват върху приетото от РС за редовност на връчване на съобщението при условията на чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/ Изискването за обсъждане на доказателствата не означава анализ на всяко от тях. Това изискване не се отнася за неотносимите към актуалния основен спор доказателства. Наведените доводи следва да кореспондират на приетото от първата инстанция, или да са свързани с основния спор. Необсъждането на неотносими към спора доводи не е нарушение на изискването на чл. 188 от ГПК /отм/ Затова съдът приема, че по първия поставен въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
Въпросът “следва ли съдът да вземе предвид при всяко положение на делото липсата на представителна власт” не е относим към приложението на чл. 51, ал.4 от ГПК. Действително в хода на производството е променен управителят на дружеството-ответник. Към момента на подаване на исковата молба – 12.05.2007г. дружеството се е управлявало и представлявало от Д. П. П. и Ж. Д. П. заедно и поотделно, което обстоятелство е вписано с решение № 19/13.09.2007г. С решение № 20/15.10.2007г. Д. П. е заличен като управител и такъв остава само Ж. П.. На л. 167 от делото на РС е приложена компютърна разпечатка от търговския регистър, която установява тази промяна. Въпреки това в съобщението до дружеството за изготвяне на решението, изпратено на адреса, вписан в търговския регистър като адрес на управление на дружеството е посочен като управилет Д. П. вместо Ж. П.. Това не опорочава действията на съда по изпращане на съобщението и изводът за приложение на чл. 51, ал.4 от ГПК. Задължението на съда е да изпрати съобщението на адреса, посочен като адрес на управление на дружеството в търговския регистър. Адресат е дружеството, а не управителя му. Без значение е на какъв постоянен, или временен адрес живее той. Няма и законово изискване връчването на призовките и съобщенията да се извършва на управителя, или на лице с представителна власт от името на дружеството. Не се касае за извършени процесуални действие от името на дружеството от лице без представителна власт, а до призоваване на дружеството на адреса на управление съобразно регистрацията в търговския регистър. Затова въпросът за представителната власт на дружеството е без значение за решаващите изводи по основния въпрос за редовността на връчване на съобщението, поради което и по него не следва да се допуска касационно обжалване.
Нормата на чл. 98, ал.1 б. “б” от ГПК изисква в исковата молба да се посочи името на ответника и неговия законен представител, или пълномощник, ако има такъв. Ищецът [фирма] [населено място] е предявило иск за собственост против ответника [фирма] [населено място]. В исковата молба е посочен адрес София [улица], представлявано от управителя Д. П. П.. Към този момент той е един от управителите на дружеството, който може да го представлява заедно и поотделно с Ж. П.. Данни за упълномощаване на трето лице да получава книжата, изпращани до дружеството на адрес, различен от седалището, ищецът не е могъл да има. Затова правилно възивният съд е приел, че представените доказателства към частната жалба, между които и пълномощно от Д. П. П. като управител на [фирма] на С. Т. Ц. да получава съдебни призовки и съобщения и декларация от нейно име касаят отношения между съдружници и такива с трети лица, които не обвързват ищеца и съда при връчване на съобщенията. Отделно от това пълномощното няма достоверна дата и не може да се установи дали е подписано към момента, когато П. е бил управител на дружеството и все още го е представлявал. По тези съображения, четвъртият поставен въпрос е неотносим за изхода от спора, тъй като исковата молба съответства на задължителното изискване на чл. 98, ал.1 б.”б” от ГПК.
Призоваването на ЮЛ се извършва в канцеларията им, като се посочва името и длъжността на получателя, съгласно чл. 48 от ГПК/отм/. За ЮЛ-търговци обаче законодателят е предвидил специалното правило на чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/ – те се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Дружеството-ответник е призовавано именно на този адрес То не е посочило друг адрес за призоваване, на който да се намира канцеларията му за получаване на книжа, поради което въпросите, свързани с понятието “канцелария” на ЮЛ по смисъла на чл. 48 от ГПК /отм/ и съотношението му с понятието “вписан адрес в регистъра” са неотносими, тъй като не са свързани с изводите и действията на първата и въззивната инстанция и отговора на този въпрос няма да се отрази на крайния извод за редовност на уведомяване на дружеството. Или зададения пети въпрос не обосновава общото основание за допускане до касация.
На шестият въпрос “следва ли да се извършат всички предписани от закона изисквания за връчването на съобщението, за да се приложи чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/”, въззивният съд е дал положителен отговор и е приел, че те са изпълнени. Действително съобщението е изпратено на последния адрес, вписан в търговския регистър като адрес на управление на дружеството. Няма изискване съобщението да се адресира до управителя. Това, че дружеството не е намерено на адреса е констатирано освен от призовкаря и от отговорника на етажната собственост С. С., който е положил и подписа си в подкрепа на тази констатация. Върху всички изпратени до дружеството призовки в хода на производството е отразено, че дружеството не е намерено на адреса и за тази констатация е посочено име и подпис на съответния свидете. Затова изводът, че адреса по регистрацията на дружеството явно не съответства на фактическото положение, кореспондира на доказателствата по делото. Съдебната практика акцентира върху необходимостта констатацията, че дружеството не е намерено на адреса да се установи освен от призовкаря и от свидетел, чието име, връзка с адреса и подпис да са посочени в призовката. Това изискване е изпълнено, поради което въззивното определение не е постановено в противоречие с практиката. Изискванията на чл. 51, ал.4 от ГПК /отм/ са изпълнени от РС, поради което въпросът дали те следва да се изпълнят не обосновава общото основание за допускане до касация и по този въпрос.
Или в обобщение и шестте поставени въпроса не обосновават основанията за допускане до касация,
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на частна жалба № 1521/05.05.2011г., подадена от [фирма] със седалище [населено място].със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.5, адв. В. И. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: