О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София 14.04.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. №270/10 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. М. В. чрез неговия пълномощник адв. Ст. И. против решение № 646 от 20.11.2009 г. по в.гр.д. № 717/09 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът за делба на вещно право на ползуване. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че по аргумент от чл. 111 ЗС вещното право на ползуване може да бъде предмет на съдебна делба и обстоятелството, че титулярите на това право имат на разположение иск по чл. 32, ал.2 ЗС не изключва правото им да искат прекратяване на съпритежанието на това вещно право чрез делба.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят е поставил въпроса дали е допустима делба на вещно право на ползуване, като твърди, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона. Сочи решение № 7/1986 г. на ОСГК на ВС и решение № 1111 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 3436/07 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата по касация А. П. В. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
Безспорно е установено по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод с влязло в сила решение по гр.д. № 544/07 г. на Добричкия районен съд. С нотариален акт № 37, т.ІV, нот. дело № 603/02 г. А. П. В. и В. М. В. продали на М. В. М. собствения си недвижим имот, представляващ магазин за хранителни стоки със застроена площ 230 кв.м., построен с отстъпено право на строеж в имот пл.№ 402, парцел ІХ в кв. 18 по плана на[населено място], като продавачите си запазили заедно и поотделно правото да ползуват пожизнено и безвъзмездно продадения имот.
Отговора на исковата молба жалбоподателят е поискал да бъде включено на основание чл. 341, ал.2 ГПК в делбената маса и правото на ползуване върху описания по- горе имот.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че вещното право на ползуване по естеството си е неотчуждимо и поради това не може да бъде обект на съдебна делба. Съпритежателите му могат да уредят отношенията помежду си по реда на чл. 32, ал.2 ЗС.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос дали е допустима делба на вещно право на ползуване е относим към изложените от въззивния съд правни съображения за отхвърляне на иска, но съдебните решения, на които се позовава жалбоподателят, не налагат извод за противоречивото му разрешаване от съдилищата. Решение № 1111 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 3436/07 г. на ВКС, ІV г.о., е изцяло неотносимо към поставения въпрос, тъй като същото касае разпределението на ползуването на съсобствен недвижим имот по реда на чл. 32, ал.2 ЗС. В решение № 7 от 31.01.1986 г. по гр.д. № 159/85 г. на ОСГК е прието, че правото на ползуване, учредено по силата на ПМС № 76/ 77 г. и ПМС № 11/82 г., може да бъде предмет на делба. Това разрешение обаче е неприложимо към настоящия казус, тъй като правото на ползуване, отстъпвано на граждани върху земеделски земи по посочените постановления на М. съвет, е специфично вещно право, различаващо се по съдържание от правото на ползуване по чл. 56 и сл. ЗС. В ПМС № 11/82 г. изрично е посочено, че отстъпеното безвъзмездно право на ползуване от държавата може да се наследява, за разлика от вещното право на ползуване по чл. 56 ЗС, за което е предвидено, че прекратява със смъртта на ползувателя, т.е. е ненаследимо-чл. 59, ал.1 ЗС. Поради това не е налице соченото от жалбоподателя основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК
Поставеният правен въпрос не осъществява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпросът за характера и съдържанието на ограниченото вещно право на ползуване, регламентирано от ЗС – чл. 56 ЗС и сл., е изяснен както в правната доктрина, така и в съдебната практика, които приемат, че то има личен характер, не може да се прехвърля от неговия титуляр на друго лице и се погасява със смъртта на ползувателя, а не преминава върху наследниците му. Съгласно чл. 111 ЗС, разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и по отношение на вещните права върху тях, ако законът не постановява друго. Различията в съдържанието и правната уредба на правото на собственост и на вещното право на ползуване изключват прилагането по аналогия на чл. 34 ЗС относно възможността съпритежанието на правото на ползуване да се прекрати чрез делба.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 646 от 20.11.2009 г. по в.гр.д. № 717/09 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от В. М. В. против А. П. В. за делба на притежаваното от тях вещно право на ползуване върху недвижим имот, представляващ магазин за хранителни стоки със застроена площ 230 кв.м., построен с отстъпено право на строеж в имот пл.№ 402, парцел ІХ в кв. 18 по плана на[населено място].
В останалата част въззивното решение като необжалвано е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: