О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 16.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4944 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Р. Д. П. от [населено място] обжалва в срок въззивното решение от 10.04.2014 год. по гр. д. № 1357/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение от 30.01.2009 год. по гр. д. № 1744/2006 год. на Варненския районен съд, е постановено друго, с което касаторът и Д. Д. М., конституирани като наследници на починалия в хода на производството ответник Д. П. П., са осъдени да предадат на С. И. В. владението върху поземлен имот с идентификатор по КК 10135.4501.841, с площ 599 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], м. „М.”, съставляващо поземлен имот № 841 по ПНИ, на основание възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на наследниците на К. А. К. с решение № 809 от 31.07.2001 год. на ПК „В.” и заповед на кмета на р-н „П.” № ПР-12 от 28.08.2013 год. по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се неговата отмяна и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, с присъждане на направените разноски.
В изложението към касационната жалба касаторът релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по формулирания в следния смисъл въпрос: При уважен иск по чл. 108 ЗС срещу лице, което владее имота като собственик на основание пар. 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, следва ли в решението съдът да осъди владелеца да предаде владението преди да са му заплатени подобренията от собственика по реституция, или следва да осъди последния да заплати всички подобрения на владелеца едновременно с предаване на владението. Счита, че произнасянето по този въпрос е от съществено значение за изхода на делото, с оглед защита правата на двете страни в условията на равнопоставеност.
В писмен отговор ищецът С. И. В., чрез адв. К. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира и заплащане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да уважи предявеният иск за собственост относно спорния имот съдът разрешил конкуренцията между поддържаните от страните основания в полза на ищеца, който се легитимира за собственик на имота на основание решение на поземлената комисия за възстановяване в стари реални граници правото на собственост върху нива от 4.220 дка, находяща се в терен по параграф 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, част от която представлява спорния имот, и заповед на кмета по параграф 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възраженията на ответника относно претендираното от него трансформиране на право на ползване в право на собственост, на основание параграф 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, са преклудирани с уважения срещу него отрицателен установителен иск по предходно дело, приключило с влязло в сила решение, поради което и същият владее имота без основание.
При това положение поставеният в изложението на касатора въпрос за произнасяне в решението по иска по чл. 108 ЗС по въпроса за подобренията в имота и евентуалното право на задържането му до заплащането на същите не е обуславящ решаващия извод за принадлежността на правото на собственост. Въпросът за подобренията не е въведен като предмет на делото, поради което и не е обсъждан във въззивното решение. Същият е неотносим към направения извод за основателността на ревандикационния иск, поради което и не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвиждащ наличието на материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл и които са обусловили неговия решаващ извод за основателността на предявения иск. Липсата на поставен такъв правен въпрос в изложението е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, както е разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, с оглед на което то не може да бъде допуснато, а касаторът следва да понесе направените в настоящето производство от другата страна разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 500 лв.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 551 от 10.04.2014 год. по гр. д. № 1357/2011 год. на Варненския окръжен съд по подадената от Р. Д. П. от [населено място] касационна жалба против него.
Осъжда Р. Д. П. от [населено място], [улица], ап. 46 да заплати на С. И. В. от [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5 направените в касационното производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: