5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 20.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 1366 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 806 от 21.ІІ.2014 г. на [община] представлявана от кмета Т. К. Б., която той е подал против въззивното решение № 1160 на Смолянския ОС от 24.І.2014 г., постановено по гр. дело № 484/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 128/12.ІV.2013 г. на РС-Чепеларе по гр. д. № 122/2013 г. С последното е било признато за установено в пр-во, заведено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че в полза на бургаското [фирма] съществува вземане към общината настоящ касатор, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 522/28.VІІІ.2012 г., в размер на 20 800.28 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на заявлението по чл. 410 ГПК (18.V.2012 г.) и до окончателното й изплащане, както и вземане в размер на сумата 6 559.02 лв. за мораторна лихва върху същата главница за периода 21.V.2009 г. – 8.V.2012 г.
Оплакванията на общината касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Смолянския ОС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да се отхвърли изцяло положителния установителен иск на бургаския търговец – предвид липса на доказване на вземането на изпълнителя по договора за изработка № 47/18.ІІ.2009 г.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [община] обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Смолянският ОС се е произнесъл по следните три, имащи значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото въпроси:
1./ Дали в хипотеза, когато не са делегирани права на друг орган, различен от изрично овластения от закона, ще е налице липса на материална компетентност у първия административен орган, нямащ нито изрично писмено упълномощаване, нито произтичащо от закона правомощие?
2./ Дали поръчка по чл. 264 ЗЗД може да се счита за приета, след като приемо-предавателния протокол е подписан от представител на административен орган с липсваща материална компетентност и съгласно чл. 264, ал. 2 ЗЗД няма качеството на поръчващ по сключен договор за поръчка?
3./ Дали след като страните по един двустранен договор са уговорили, че възникването на насрещната престация на едната от тях ще се предшества от настъпването на няколко кумулативно дадени условия, решаващият съд има право да тълкува разширително и да изменя волята им в нарушение на прогласения от чл. 9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето?
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-Бургас писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Бургас както по допустимостта на касационното обжалване /”дори формално не са развити доводи за наличието на това основание за допустимост на касационното обжалване”/, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на разноски – на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – в размер на сумата от 1 100 лв. (хиляда и сто лева), съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 11.ІV.2014 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Смолянския ОС, касационната жалба на [община], представлявана от нейния кмет, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск на бургаския търговец срещу общината настоящ касатор е бил уважен, Смолянският ОС е счел за неоснователно възражението на последната че кметът на [населено място] не бил упълномощен изрично да приема работата, подписвайки приемо-предавателен протокол с изпълнителя, след като [община] е извършила частично плащане на възнаграждение за изработеното на датата 16 май 2009 г. и затова този протокол бил напълно валиден.
Релевираните от общината касатор в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата материалноправни въпроси с поредни номера 1 и 2 са от значение за изхода на делото и се отнасят изцяло до вътрешните взаимоотношения между кмет на община и кмет на кметство, регламентирани от разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 11 ЗМСМА, вменяващ задължение в тежест на последния да „организира изпълнението на актовете на кмета на общината, отнасящи се до територията на кметството”. При данните по делото, че предмет на процесния договор за изработка № 47/18.ІІ.2009 г., сключен между бургаското търговско д-во и кмета на общината настоящ касатор, е било създаването на светещ в червена светлина надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ В З.”, съоръжението очевидно е било предназначено „за територията” на това село от [община] – на основание сключен от кмета на общината договор с изпълнителя. Ето защо, подписването от страна на кмета на това село на приемо-предавателния протокол от 28.ІV.2009 г., предпоставящ монтирането на въпросното съоръжение там, е било в изпълнение на горепосоченото негово административно задължение по закон. Като е приел това с атакуваното въззивно решение Смолянският ОС всъщност въобще не се е произнасял по третия въпрос от изложението на касатора, погрешно отъждествяващ касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, което в конкретния случай е обективно негодно да обоснове приложно поле на касационното обжалване. Освен т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., в случая приложимост имат и разясненията в мотивите към т. 1 от същото, според които: „Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства”.
В заключение, при този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация бургаско д-во искане с правно основание по чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, общината в [населено място], област С. ще следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 1 100 лева, представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 11.ІV.2014 г., удостоверяващ надлежно извършеното плащане.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 26 на Смолянския окръжен съд, ГК, 4-и с-в, от 24.І.2014 г., постановено по гр. дело № 484/2013 г.
О С Ъ Ж Д А [община] /ЕИК[ЕИК]/, представлявана от нейния кмет Т. К. Бузуков – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], ет. VІ, СУМА в размер на 1 100 лв. (хиляда и сто лева), представляваща платен хонорар за един негов адвокат от АК-Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 3166 по описа за 2014 г.