О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 23.09.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 305 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. С. против определение №1435/28.04.2010 г. по ч.гр.дело №776/2010 г., постановено от Окръжен съд – Варна.
От ответника по частната касационна жалба – управител на ЕС, е постъпил писмен отговор, с който я оспорва.
Ответникът по частната касационна жалба Т. М. С. е представител писмен отговор, с което не оспорва частната жалба.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, при условията на чл.274, ал.3 от ГПК – при наличието на предпоставки за нейното допускане до разглеждане, при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
В изложението на касационните основания по чл.280 от ГПК, жалбоподателката твърди, че са налице основания за допускане до разглеждане на частната касационна жалба по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК – поради произнасяне на въззивния съд по материалноправни и процесуалноправни въпрос, разрешавани противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят твърди, че съдът се е произнесъл по това, спорно или безспорно е производството по издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242-249 от ГПК /отм./, като неговото произнасяне по този въпрос е в противоречие с определение на ВКС.
Съдът не се е произнасял по въпроса, спорно или безспорно е производството издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. Липсва произнасяне в тази насока от въззивния съд, като същия се е ограничил да отбележи, че на жалбоподателката е станало известно решението на проведено общо събрание на ЕС от момента на издаване на изпълнителен лист по посочено дело. Липсва обаче формиран извод относно поставения правен въпрос в изложението на касационните основания относно допустимостта на частната касационна жалба до разглеждане. Липсата на подобно произнасяне от страна на въззивния съд, води и до липса на соченото основание за допускане на касационната жалба, доколкото не следва да се констатира противоречие с възприетото от съда /каквото липсва/, по поставения правен въпрос.
Втория правен въпрос, поставен от жалбоподателя в изложението на касационните основания е имат ли достоверна дата описани в изложението протоколи, предвид съставянето им от страна на ответниците и удостоверяващи залепването на покана за състояло се общо събрание на ЕС. Съдът не с е произнасял по наличието на достоверна дата на цитираните протоколи, като е приел от фактическа страна, че ищцата, жалбоподателка в настоящото производство, е била редовно поканена за състоялото се общо събрание и предвид преклузивните срокове за обжалването на решението на проведеното общо събрание, жалбата се явява просрочена. Фактите по делото и въз основа на които съдът е приел от фактическа страна установеното по делото не подлежат на проверка в производството по преценка на основанията за допустимост на касационната жалба, в т.ч. и на частната касационна жалба, предвид изричното препращане на чл.274, ал.3, изр.първо от ГПК. Подобна проверка следва да се извърши от касационния съд едва след като са налице предпоставките за допускането на жалбата до касационно обжалване. Липсата на произнасяне от въззивния съд по така поставения въпрос – достоверна ли е датата на представените протоколи и защо, води и до липса на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочено от жалбоподателя, поради противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата.
Доводи в изложението на касационните основания, относно мотивирането, цялостна преценка на доказателства и правни изводи в тази връзка от въззивния съд, липсват, поради което на етапа на преценката на допустимостта на частната касационна жалба, същите не следва да се обсъждат.
По изложените съображения, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия счита, че не са налице основанията, сочени от жалбоподателя по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, за допускане до разглеждан подадената частна касационна жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1435/28.04.2010 г. по ч.гр.дело №776/2010 г., постановено от Окръжен съд – Варна.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.