O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 25.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч. гр. дело № 2107/ 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3980/ 27.02.2019 г. на В. П. Й., чрез адв. Й. К., срещу определение № 552 от 13.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5972/2018 г. за потвърждаване на определение № 141 от 19.07.2018 г. на Видинския окръжен съд по гр.д. № 174/2018 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима поради липса на процесуална легитимация жалбата на касаторката срещу постановление за налагане на възбрана върху притежавания от нея недвижим имот на ЧСИ рег. № 724 към същия окръжен съд по изп.д. № 201872240400104 образувано по молбата на „Банка Пиреус България“ АД срещу „Емилекстрой“- ООД, от който същата е придобила имота през 2011 г.
Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт като незаконосъобразен. Оспорва се изводът на апелативния състав, че касаторката няма качеството на трето лице по см. на чл. 435, ал. 4 ГПК, защото се явява лице ипотекирало свой имот за чуждо задължение т.с. ипотекарен длъжник.Поддържа се, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса дали лицето ипотекирало свой имот за чуждо задължение е трето лице, легитимирано да обжалва действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана, както и че към момента на подаване на жалбата е налице висящо ТД № 4/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС по въпроса, във връзка с което е отправено и искане за спиране на настоящето производство до обявяването на тълкувателното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя във връзка с чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК въпросът за това има ли качеството длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, когато изпълнението е насочено срещу това имущество, като се цитира и решение № 53 от 21.07.2010 г. на ВКС, I-во т.о., по т.д. № 104/2010 г.
От ответника „Банка Пиреус България“ – АД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, чрез юрисконсулт Т. Н., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва допустимостта на жалбата, а под евентуалност наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и нейната основателност.
Върховният касационен съд, състав на IV – то г.о., като взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от обжалването срещу преграждащ съдебен акт. Въпреки това същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане тъй като има за предмет окончателен съдебен акт, който не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.
Предмет на частната жалба, по която е образувано настоящето производство, е акт на апелативен съд, с който в производство по обжалване действията на съдебен изпълнител, съшият е разгледал по същество частна жалба срещу определение на окръжен съд да остави без разглеждане жалба срещу постановление на ЧСИ за налагане на възбрана върху собствения на жалбоподателката имот като е потвърдил акта на окръжен съд.
Както по отменения, така и по сега действащия ГПК, производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е уредено като едноистанционно, спорно, контролно – отменително производство, развиващо се пред съответния окръжен съд, в което последният проверява законосъобразността на действията на изпълнителния неправораздавателен орган. Уредбата на самото производство по обжалване е идентична по двата гражданскопроцесуални кодекса, независимо, че с реформата чрез ГПК от 2008 г. бе стеснен предметния обхват на защитата срещу процесуална незаконосъобразност на изпълнителния процес, като вече само посочените изчерпателно в чл. 435 ГПК действия на съдебния изпълнител могат да бъдат обжалвани пред съд. Предвид идентичността на уредбата по действащия и отменения ГПК, актуално и запазващо силата си и сега остава ТР № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. В т.2 на посоченото ТР е прието, че функционално компетентен да разгледа частни жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдия – изпълнителя е съответният апелативен съд, чието определение ( по съществото на жалбата ) е окончателно.
Не е налице основание за спиране на настоящето производство във връзка с отправеното от страната искане, тъй като ТД № 4/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС е приключило с ТР, обявено на 11.03.2019 г., като в т. 2 на диспозитива на същото е прието, че далият своя вещ в залог или ипотека, в хипотезата когато принудителното изпълнение се насочва върху това имущество, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство. Отделно от това посоченото ТР е от значение за основателността на жалбата, а не за нейната допустимост.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 3980/ 27.02.2019 г. срещу определение № 552 от 13.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 5972/2018 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: