О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 351
София.30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №262/2012г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. М., срещу определение №966 от 04.04.2012 год. по гр.дело №854/2012г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказ №100 от 07.03.2012 г. на съдия по вписванията, Служба по вписванията, [населено място], за вписване на законна ипотека. С обжалваното определение е прието, че не е представена декларация, изискуема по чл.264 ДОПК за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Това е пречка за вписването на законната ипотека.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по правния въпрос относно това дали разпоредбите на чл.168, ал.1 ЗЗД и чл.264, ал.1 ДОПК могат да се приложат едновременно и дали не се изключват взаимно. Твърди, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатият от жалбоподателя въпрос не може самостоятелно да обуслови допускане касационно обжалване на определението. Въззивният съд е приел съобразно трайната съдебна практика, че разпоредбите на чл.168, ал.1 ЗЗД и чл.264, ал.1 ДОПК не се изключват взаимно, тъй като първата посочва случаите, при които се учредява законна ипотека, а втората съдържа изричното изискване да бъде представена декларация на ипотекарния длъжник за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Освен това тези разпоредби са от нормативни актове, които не са от една и съща степен и не са в съотношение специален към общ закон, поради което действат едновременно.Приложената съдебна практика не касае идентични или сходни случаи, а приложимостта на §8ПЗР ЗИД ЗСПК при вписване на законна ипотека по искане на АСК. Освен това вторият решаващ извод на въззивния съд е за това, че искането за вписване на законна ипотека се прави от кредитора по договора за покупко-продажба на процесния имот две години след нотариалното изповядване на сделката и то след падежа, поради което не може да се направи извод дали съществува вземането и дали имотът се намира в патримониума на длъжника. С тежести може да се обременява само собствен имот и е недопустимо по този ред да се ограничава чужда правна сфера.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №966 от 04.04.2012 год. по гр.дело №854/2012 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: