O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
гр. София, 30.09. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2991/2019 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 5476/05.07.2019 г. на КПКОНПИ, представлявано за нуждите на процеса от А. П., инспектор в ТД на КПКОНПИ – П., срещу определение № 269 от 26.06.2019 г. на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 337/2019 г. за потвърждаване на определение № 286 от 17.04.2019 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 7/2018 г., с което производството по предявения срещу С. Б. Г., „ Студио С“ ЕООД / представлявано от С. Б. Г. и Б. М. Б./, „Антарес – 1“ ЕООД и „Авивас“ – ЕООД / последните две представлявани от Б. М. Б. / за отнемане в полза на Държавата на имущество на обща стойност 2 152 494. 25 л. иск с правно основание чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ ( отм.), е прекратено като недопустимо поради изтичане на предвидения в чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ ( отм.) срок, приет за преклузивен.
Обжалваното определението се атакува като неправилно като се иска отмяната му, алтернативно спиране на производството до приключване с тълкувателно ршение на висящо ТД № 1/2018 г, на ОСГК на ВКС. Поддържа се , че правото на иск на Държавата за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност не се погасява с изтичането на определен срок, тъй като такъв срок изобщо не е предвиден от законодателя. Единственият срок по ЗОПДНПИ (отм.), който законодателят е предвидил с оглед възникването и упражняването на правото на иск, е срокът по чл. 73, ал. 1 от този закон, респективно чл. 152 ЗПКОНПИ, и този срок е давностен, следователно правото на иск не се погасява и процесът е допустим. По-късното приключване на проверката и по –късното вземане на решение за образуване на производството по отнемане, не накърняват правната сфера на проверяваното лице, след като не се променя предметния времеви обхват на същата, който е фиксиран от закона още при нейното започване. Във връзка с тези оплаквания е поставен в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпросът за характера на срока по чл. 27, ал. 1 ЗОПДНПИ ( отм.) – дали е инструктивен или преклузивен, респективно дали изтичането му погасява материалното право на Държавата да отнеме незаконно придобито имущество, а оттам и правото на иск и дали влече недопустимост на производството по отнемане на това имущество. Във връзка с поставения въпрос се поддържат едновременно специалните основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която се цитира, както и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за необходимост от произнасяне на ВКС с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се и очевидна неправилност като самостоятелно основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК .
От ответниците по иска и по касация, в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, е постъпил, чрез адв. Д. И., общ писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, а под евентуалност жалбата се оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IV-г.о., предвид данните по делото, намира частната касационна жалба допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и по аргумент от чл. 280, ал.3, т.1 ГПК като постановен в производство по иск с цена над 5000 лв. акт на въззивен съд.
Производството по частната жалба обаче следва да бъде спряно до приключването, с обявяването на тълкувателно решение, на ТД № 1 /2018 г. по описа на ОСГК на ВКС, с предмет следния въпрос: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД ( отм. ), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОПДНПИ ( отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито престъпна дейност и на незаконно придобито имущество т.с. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал.2 ЗОПДИППД ( отм. ), съответно по чл. 27, ал.1 и ал. 2 ЗОПДНПИ ( отм.) и чл. 112, ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл.74 ЗОПДНПИ ( отм.) и чл. 135 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр. дело № 2991/2019 г. по описа на ВКС, IV- то г.о. до приключването на ТД № 1 /2018 г. по описа на ОСГК на ВКС с обявяването на тълкувателно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: