О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София 07.03.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1392 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Д. И. чрез пълномощник адв.Е.С. срещу решение № 289 от 12.04.10г.,постановено по гр.дело № 3279/09г.на Окръжен съд – Пловдив,с което е потвърдено решение № 403/6.11.09г.по гр.дело № 843/08г.на Районен съд-Асеновград.С него е уважен предявения от В. Х. И. иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен между страните алеаторен договор.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК бланкетно се сочат хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.В самото изложение се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В писмен отговор В. Х. И. чрез пълномощник адв.Д. А. счита,че не са налице основания за допустимост на касационната жалба.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и изложението към нея намира,че в тях не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол,без да е посочен този въпрос.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд,разрешаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС.Липсата на яснота,точност и категоричност при формулиране на правния въпрос води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по т.1-т.3 от чл.280 ал.1 ГПК. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон биха могли да се квалифицират като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК при вече допусната касация,но не са основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 12.04.10г.,постановено по гр.дело № 3279/09г.на Окръжен съд – Пловдив по жалба на Г. Д. И..
ОСЪЖДА Г. Д. И.,със съдебен адрес:гр.Пловдив,бул.”6-ти септември”№ 146,адв.адв.Е.С. да заплати на В. Х. И. от А.,[улица] сумата 500 лв/петстотин/разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.