1
7
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 01.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4265 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. К. и К. Б. К., подадена чрез адв. Д. А., против решение № 706 от 19. 04. 2018 г., поправено с решение № 1455 от 6. 08. 2018 г. по въззивно гр. д. № 1831/2017 г. на Варненския окръжен съд, ГО, с което след отмяна на решение № 1052 от 15. 03. 2017 г., поправено с решение № 2542/22. 06. 2017 г. по гр. д. № 4353/2016 г. на Варненския районен съд, 12 с-в, е уважен предявеният от В. С. С. против Н. С. К. и К. Б. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване владението върху реална част с площ от 59 кв.м., от които 30 кв.м. включени в УПИ …..-им. …, в кв. … по КРП на [населено място], общ. А., одобрен със заповед № ……../17. 11. 1977 г., изменен със заповед № ………./7. 05. 2014 г.и нанесени със зелен цвят между точки 13-12-7-8-13, а 29 кв.м. включени в УПИ ….-им. …, …, в кв. … по КРП на [населено място], общ. А., одобрен със заповед № ……./17. 11. 1977 г., изменен със заповед № ………./7. 05. 2014 г. и нанесени с червен цвят между точки 12-11-10-9-12 на комбинирана скица № … към заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Ж. Б. Б. от 13. 10. 2016 г., приподписана от състава на съда и съставляваща неразделна част от въззивното решение. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. С. С., в подадения чрез адв. П. С. С. отговор, изразява становище за неоснователност на същата, правилност на въззивното решение и липса на основания за допускането му до касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на окръжния съд е приел за установено, че ищецът е придобил собствеността върху процесните спорните 59 кв.м., изобразени със зелен и червен цвят между точките 13-12-11-10-9-8-13 на комбинирана скица № …, съставляваща част от въззивното решение, на основание договор за продажба, сключен с баща му С. С. С. с н.а. № ……./23. 05. 2012 г., а баща му – на основание договор за замяна, сключен с н.а. № …../5. 09. 1986 г., при действието на КРП от 1977 г. По този план баща му придобива дворно място, съставляващо имот пл. № …., за който е отреден парцел…, в кв. …. По плана 72 кв.м. от съседен имот пл. № … на праводатели на ответника се придават по регулация към придобития от С. С. парцел. Стойността на придадените 72 кв.м., заедно с подобренията и насажденията е заплатена от С. С. на собствениците на имот пл. № … – наследниците на Т. К. Н., К., К. Н. и Г. К. Н. с квитанция № …./28. 10. 1986 г., което е удостоверено в издадения констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация № …/10. 12. 1986 г. Затова регулационната линия между парцели … и…., изобразена с червена линия на комбинирана скица № …, се е трансформирала в имотна граница в участъка между точки 14-13. По същия план от 1977 г. процесните 59 кв.м. от имот пл. № .. на праводателя на ищеца се придават към съседен парцел № … – … на праводатели на ответника. Сметките по регулация за придаваемите 59 кв.м. не са уредени, за същите ДРП не е приложен, поради което регулационната линия между парцели … и …, изобразена с червена линия на комбинирана скица № .., не се е трансформирала в имотна граница в участъка между точки 13-8 на комбинирана скица № …. Затова имотната граница между имота на ищеца и имота на ответника по следващите изменения на плана от 1977 г. следва да минава по линията 14-13-12-11-10 и да включва и спорните 59 кв.м. между точките 13-12-11-10-9-8-13.
Прието е, че с н.а. №…/2005 г. ответниците по иска са купили от Г. и И. И. парцел … – им. … с неуредени сметки по регулация, а прехвърлителите са придобили продадения имот на публична продан, с постановление за възлагане от 1. 03. 2005 г., като предишният собственик се е легитимирал с констативен нотариален акт № …/79 кв.м. за имот пл. № … с площ от 3280 кв.м., от които в парцел …-… включени 670 кв.м., а останалите – в други парцели. През 2006 г., с н.а. №…/2006 г. ответниците купили от Н. К. К. имот пл. № …, а с н.а. № …/12. 09. 2006 г. били признати за собственици на 183 кв.м. от имот пл. № …., които имоти съставляват част от парцел …, но не включват спорните 59 кв.м.
Прието е, че масивната ограда между имота на ищеца и на ответника, построена от ответника през 2006 г., е по червената линия между точки 14-13-8, т.е. съвпада с регулационната линия между парцели ….. и .. по плана от 1977 г. преди изменението му, при което спорните 59 кв.м. попадат в ограденото от ответника дворно място и се владеят от него.
Прието е за установено, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза и документите към приложеното гр. д. № 7729/13 г. на В., че с влязло в сила решение № 4179 от 14. 08. 2014 г. по гр. д. № 7729/2013 г. на Варненския районен съд, ГО, 20 с-в, потвърдено с решение № 232 от 12. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 2585/2014 г. на Варненския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Н. С. К. и К. Б. К. против В. С. С. иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходна редакция/, за признаване за установено между страните по делото, че Н. и К. К. са собственици на процесните 59 кв.м. и в КРП от 1977 г., изменен 2014 г., е допусната грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тези 59 кв.м. като част от имота на В. С. С., вместо като част от имота на Н. и К. К..
Въз основа на изложеното съдът е приел, че по отношение на спорната реална част от 59 кв.м. е формирана сила на пресъдено нещо досежно принадлежността й към имота на ищеца. Позовал се е на решение № 20 от 20. 02. 2017 г. по гр. д. № 6179/2015 г. на ВКС, 1 г.о., с което в тълкувателната част е даден отговор на въпроса относно пределите на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск за собственост на реална част от имот, намираща се по протежение на общата граница между два съседни имота. Отговорено е, че когато предмет на делото е право на собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, без обаче да представлява отделен имот на трето лице, с оглед спецификата на спорното материално право, силата на пресъдено нещо при отхвърляне на иск за принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира върху правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно е негова собственост. При противното разрешение би могло да се достигне до неприемливо от правна гледна точка положение площта да се окаже ничия собственост, в случай че бъдат последователно отхвърлени в отделни производства исковете за собственост на двамата съседи. Въззивният съд се е съобразил с така формираната практика на ВКС и е приел, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решението по чл. 54, ал. 2 ЗКИР обхваща и принадлежността на процесните 59 кв.м. към имота на В. С. С.. То е установило правото на собственост на всяка от страните към момента на постановяване на решението – отричането на правото на собственост на К. върху реалната част от 59 кв.м. всъщност установява със сила на пресъдено нещо, че тази реална част е собственост на В. С.. Тази реална част се владее от ответниците К., поради което предявеният срещу тях осъдителен иск по чл. 108 ЗС е основателен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вх. № 19062/25. 06. 2018 г., депозирано в указания с разпореждане № 4046/7. 06. 2018 г. срок се поставят редица въпроси, три от които (по т. I.1, II.1, II.5) засягат следните проблеми:
– относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви, в които да направи преценка на всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните – твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 310 от 4. 11. 2014 г. по к. гр. д. № 795/2014 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 403/23. 01. 2015 г. по гр. д. № 3902/2014 г. на ВКС, 4 г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК;
– допустимо ли е възражение за придобивна давност, направено от ответник по иск по чл. 108 ЗС, предявен за реална част от имот, ако между същите страни, но с разменени процесуални качества, и за същата реална част е постановено влязло в сила решение по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, с което искът е отхвърлен – поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обоснована с липсата на съдебна практика.
Въпросите са свързани с оплакването на касаторите, че въззивният съд не е разгледал направеното от тях възражение за придобиване на спорните 59 кв.м. от имота на ищеца по давност.
Въпросите не са обусловили решаващите изводи на съда. За да отхвърли иска по чл. 108 ЗС съдът е приел, че с влязло в сила решение по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е прието за установено между страните по делото, че процесната реална част от 59 кв.м. е собственост на ищеца В. С. С.. Приел е, че с оглед така формираната сила на пресъдено нещо, пререшаването на този спор е недопустимо. Установителната сила на решението по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е задължителна за съда при решаване на последващия спор между същите страни с предмет иск по чл. 108 ЗС досежно същата реална част от имота. Тоест, решаващите мотиви на съда са свързани с пределите на силата на пресъдено нещо, формирана с влязлото в сила решение по чл. 54, ал. 2 ГПК (дали отхвърлянето на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР формира сила на пресъдено нещо и за принадлежността на спорната реална част към имота на ответника) и с проблема длъжен ли е ищецът по този иск да изчерпи всички възможни придобивни основания, тъй като отхвърлянето на иска има за последица отричане на правото му на собственост на всички възможни придобивни основания. Такива въпроси не са формулирани. Съгласно ТР № 1/2010 г., т. 1, посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да квалифицира и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Следва да се добави, че относно пределите на силата на пресъдено нещо на решение, постановено по иск за собственост на спорна площ, намираща се на границата между два съседни имота, какъвто е и искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, е формирана практика на ВКС с решение № 20 от 20. 02. 2017 г. по гр. д. № 6179/2015 г., 1 г.о., с която въззивният съд се е съобразил. Жалбоподателите не твърдят тази практика да е неправилна, нито аргументират основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, свързано с необходимост от промяната й.
Другите въпроси (I.2, I.3, II.3, II.4) касаят следното:
– възможността влязъл в сила дворищнорегулационен план да се приеме за приложен, ако придадената реална част фактически е била завзета и владяна повече от десет години.
– приложимостта на пар. 8 ПР ЗУТ, ако в посочената по-горе хипотеза десетгодишният срок е изтекъл преди влизане в сила на ЗУТ;
– възможността да се придобие по давност реална част от УПИ, придадена по силата на първия одобрен дворищнорегулационен план (при първа регулация) при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ.
Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с решение № 286 от 7. 11. 2011 г. по гр. д. № 1242/2009 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 174 от 26. 06. 2013 г. по гр. д. № 1862/2013 г. на ВКС, 1 г.о., ТР № 3/28. 03. 2011 г. по т.д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, както и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разглеждането на първите два въпроса не би повлияло на изхода на делото. С влязлото в сила решение по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е отречено правото на собственост на Н. и К. К. върху процесните 59 ЗС на основание приложена регулация. В мотивите към първоинстанционното и въззивно решения е обсъден и въпросът дали влезлият в сила ДРП от 1977 г., с който процесните 59 кв.м. се придават към парцел……. на праводатели на К., е бил приложен чрез заемане на същите и владението им в продължение на десет години след заемането. След като с влязло в сила решение е установено между страните по настоящото дело, че Н. и К. К. не са собственици на придадената по регулация реална част от 59 кв. м. на основание влязъл в сила приложен дворищнорегулационен план, то в производството по иска по чл. 108 ЗС съдът е длъжен да се съобрази с това решение и отговорът на поставения въпрос не би повлиял на изхода на делото.
Третият въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по изложените по-горе съображения – искът по чл. 108 ЗС е приет за основателен в установителната му част не поради приета невъзможност за придобиване по давност на придадена по първи регулационен план реална част от имот при условията на чл. 200, ал. 2 ЗУТ, а по съображения, че правото на собственост на ищеца В. С. върху същата е установено със сила на пресъдено нещо, с влязло в сила съдебно решение.
Въпросът, формулиран в т. II.2 от изложението е следният: „Допустимо ли е съдът да постанови решение с други мотиви по определен правен въпрос по новообразувано дело между същите страни, но участващи в разменени качества в процеса и по отношение на същия имот, респективно на реална част от него, основано на иск с друго правно основание и възражение на друго правно основание, в резултат на което да постанови своето решение по новото правно основание.“ Въпросът е неразбираем, нито се обосновава формално посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с какво и защо обсъждането му ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Основания по чл. 280 ГПК се съдържат и в допълнително подадена молба вх. № 24400/20. 08. 2018 г. Същата е подадена след изтичане на срока за касационно обжалване на въззивното решение и след изтичане на срока за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, даден с разпореждане № 4046/7. 06. 2018 г. на В., връчено на касаторите на 18. 06. 2018 г., поради което развитите в тази допълнителна молба основания по чл. 280 ГПК не следва да се разглеждат. А и същите са идентични на въведените с изложение вх. № 19062/25. 06. 2018 г.
С оглед на горното настоящият състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото Н. С. К. и К. Б. К. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на В. С. С. сумата 1000 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 706 от 19. 04. 2018 г., поправено с решение № 1455 от 6. 08. 2018 г. по въззивно гр. д. № 1831/2017 г. на Варненския окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА Н. С. К. и К. Б. К. да заплатят на В. С. С. сумата 1000 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: