3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 10.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2675/2015 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от И. В. В. срещу решение № 1412 от 22. 02. 2015 г. по гр. д. № 359/2009 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІА с-в в частта, с която е оставено в сила решение от 14. 11. 2008 г. по гр. д. № 21075/2007 г. на СРС, 78 с-в. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба С. М. М. изразява становище за липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което е допусната делба на първия етаж от триетажна жилищна сграда /четириетажна според удостоверение за търпимост № АГ-94-И-66/16. 12. 2005 г. / с площ от 109 кв.м., както и на сутеренен етаж преустроен в самостоятелен жилищен обект /преди преустройството – избени помещения към първия етаж/, също с площ от 109 кв.м., заедно с 1/2 идеална част от дворното място с площ от 416 кв.м., съставляващо УПИ VІІІ-204, в кв. 201 по плана на [населено място], [улица]/”В. Т.”/ № 17, между С. М. М. и И. В. В., при дялове по 1/2 идеална част за всеки от тях.
За да постанови този резултат съдът е приел, че съделителите С. М. и И. В. са съсобственици при равни дялове на описания имот на основание завещателни разпореждания /всяко от 25. 11. 1975 г./, извършени от И. С. С., поч. 5. 05. 1976 г., и от С. П. С., поч. 1980 г., с които последните завещават на внуците си С. М. и И. В. общо целия първи етаж от жилищната сграда, заедно с мазетата в сутеренния етаж, заедно с 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворното място. Завещателите към смъртта си били собственици на имота на основание договор за покупко-продажба на парцела от 14. 05. 1925 г., сключен от И. С. С. с н.а. 149/25 г., и изградена върху същия през 1949 г., въз основа на одобрен архитектурен проект, едноетажна жилищна сграда с мазета в сутеренния етаж. Прието е, че дори имотът да е бил лична собственост на наследодателя /предвид липсата на данни за точната година на сключване на граждански брак – само вероятност да е сключен преди 1925 г. с оглед годината на раждане на дъщеря им В. В. – 1924г./, то е доказано че построяването на сградата през време на брака на завещателите /през 1949 г., а към 1947 г. същите вече са били вписани като съпрузи в регистъра на населението от 1947 г., том 330, стр.33/ и е представлявал съпружеска имуществена общност. Прието е за неоснователно възражението на ответника по иска И. В. за нищожност на завещателните разпореждания в частта им касаеща собствеността върху 1/2 ид.ч. от парцела с мотив, че няма законова забрана за разпореждане след смъртта с идеални части от собствени вещи. Прието е, че възражението на В. за приемане от С. М. на наследството на завещателите след изтичане на срока по чл. 50 ЗН /отм./ няма правно значение, тъй като е направено след 27. 07. 1992 г. /отмяната на цитираната разпоредба/. Прието е, че фактът, че след смъртта на наследодателите ответникът И. В. преустройва сутеренния етаж с избените помещения в самостоятелно жилище би могъл да породи в негова полза право на парично обезщетение, но не погасява собствеността на ищцата върху преустроения етаж. Прието е за недоказано възражението на ответника И. В. за придобиване по давност на процесния имот, тъй като от събраните доказателства се установява, че същият е обърнал държането на идеалната част на С. М. във владение едва през 2005 г., когато я изгонил от жилището и я лишил от достъп до същото /искът предявен 2007 г./. Прието е, че до 2005 г. същият е бил владелец на притежаваната от него 1/2 идеална част от имота и държател на придобитата от ищцата 1/2 идеална част. Последната е отсядала всяка година в имота през периодите на пребиваване в България, имала е собствена стая с лични вещи и няма данни другият съсобственик да е отблъснал владението й, демонстрирайки намерение за своене и собственическо отношение към целия имот. Прието е, че извършеното от И. В. след смъртта на завещателите преустройво на сутеренния етаж с избените помещения в самостоятелно жилище поражда в негова полза право на парично обезщетение, но не лишава ищцата от собствеността върху 1/2 ид.ч. от сутеренния етаж, както и че сутеренният етаж следва да бъде допуснат до делба в състоянието в което е в момента – като самостоятелно жилище с удостоверен режим на търпимост.
Първата група въпроси, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са свързани с проблеми, касаещи завещателни разпореждания под отлагателно условие и отлагателен срок, както и с приложението на чл. 50 ЗН /отм./, като се твърди, че приетото по тези въпроси във въззивното решение противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, и на ТР № 1/98 г. Тези въпроси са неотносими към конкретния случай, тъй като нито завещанието на С. С., нито завещанието на И. С. е направено под отлагателен срок или под отлагателно условие. В завещанието на И. С. е обективирана воля за завещаване на внуците му И. В. и С. М. на целия първия етаж от триетажната жилищна сграда, заедно с мазетата под този етаж, част от които пригодени за живеене, и 1/2 идеална част от дворното място. Изрично е посочено, че всичко завещано заветниците ще наследят след смъртта на завещателя. Изразена е и волята на завещателя до навършване на пълнолетие от С. всичко завещано да се стопанисва от И., който да получава приходите и плаща дължимите за имота данъци и такси, а след навършване на пълнолетие от С. и проявено желание да си вземе завещаното, И. „да й го даде без да има право да оспорва и претендира за нещо”. От горното следва, че завещателят нито е поставил някакво отлагателно условие, от сбъдването на което да зависи пораждането на правни последици на завещанието, нито е определил някакъв отлагателен срок относно началния момент на изпълнение на завещанието. Напротив, изрично е посочено, че внуците ще придобият завещаното след смъртта му без някакви условности. В останалата част завещанието изразява волята на завещателя относно стопанисването на имота до навършване на пълнолетие на един от заветниците, но не посочва условия и срокове, с осъществяването на които да се свърза възникването на правните последици на завещателните разпореждания. А изводите на въззивния съд по приложението на чл. 50 ЗН /отм./ напълно съответстват на указанията, дадени с ТР № 1/98г., според което няма правно значение възражение за погасяване по давност на правото да се приемат наследствата, открити до 27.07.1987 г., направено след 27.07.1992 г., когато чл. 50 ЗН е отменен. Поради изложеното, настоящият състав приема, че липсва противоречие между приетото в обжалваното въззивно решение и в приложените към изложението решения на ВКС, разглеждащи така поставените въпроси.
Другият въпрос касае възможността на един съсобственик на недвижим имот да придобие по давност идеална част на друг съсобственик, като установи владение върху тази идеална част и упражнява владението поне десет години. Твърди се, че приетото по този въпрос противоречи на ТР № 1/12 г. и ТР № 4/12 г. и ППВС № 9/74 г. /мотивите към т.І/. Твърдяното противоречие не е налице. Въззивното решение не съдържа извод за принципна невъзможност съсобственик на недвижим имот да придобие по давност идеална част на друг съсобственик, а съдържа извод за неизтичане по отношение на касатора на определения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен придобивен давностен срок към предявяване на иска /2007 г./ предвид установеното по делото обстоятелство, че едва през 2005 г. съделителят В., чиято фактическа власт върху вещта не се основава на юридически факт изключващ владението на другия съсобственик /основава се на завещателни разпореждания по отношение на един имот, направени в полза на две лица/ е превърнал държането на идеалните части на другия съсобственик във владение, извършвайки действия обективиращи по отношение на него намерението му да свои и неговите идеални части. Изводите на въззивния съд по този въпрос съответстват напълно на приетото в цитираната по-горе задължителна съдебна практика.
При този изход на делото жалбоподателят И. В. В. следва да бъде осъден да плати на С. М. М. сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1412 от 22. 02. 2015 г. по гр. д. № 359/2009 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІА с-в в частта, с която е оставено в сила решение от 14. 11. 2008 г. по гр. д. № 21075/2007 г. на СРС, 78 с-в.
ОСЪЖДА И. В. В. да плати на С. М. М. сумата 700 лв. разноски за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: