О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 11.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1477/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 предл.1 ГПК, образувано по частната жалба на Застрахователно акционерно дружество [фирма] – [населено място], срещу определение от 15.04.2016г., постановено по гр.д.№260/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД [фирма] за връщане на внесената държавна такса по сметката на САС.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че определението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.71 ГПК, предвиждаща събирането на държавна такса по „водене на делото”, представляващо съвкупност от всички действия на съда от момента на образуването до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. Сочи се, че в конкретния случай въззивният съд не е извършвал никакви процесуални действия, тъй като въззивното производство е било безпредметно. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение, с което да бъде възстановена на жалбоподателя внесената държавна такса в размер на 13 000 лв. При условията на евентуалност се претендира връщане на половината от внесената държавната такса, тъй като делото е приключило със спогодба.
ВСК, ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.2 ГПК. По същество обаче същата е неоснователна.
На 25.11.2015г. в СГС е депозирана въззивна жалба от ЗАД [фирма] срещу решението, постановено на 5.11.2015г. по гр.д.№12860/2012г. на СГС, г.о., І-12 с-в. С платежно нареждане от 14.12.2015г. дружеството-жалбоподател е превело по сметката на САС държавна такса в размер на 13 000 лв. На 13.01.2016г. в СГС е постъпило заявление за отказ от исковете по чл.233 ГПК от ищците по гр.д.№12860/2012г. на СГС, г.о., І-12 с-в. На 19.01.2016г. по въззивната жалба на ЗАД [фирма] е образувано въззивно гр.д.№260/2016г. на Софийски апелативен съд, разпределено на 7-ми състав. С определение №220 от 20.01.2016г. въззивният състав е обезсилил решението по гр.д.№12860/2012г. на СГС, г.о., І-12 с-в и е прекратил производството по гр.д.№260/2016г. на САС.
С молба от 20.01.2016г., депозирана пред СГС, жалбоподателят ЗАД [фирма] е поискал възстановяване на внесената държавна такса в размер на 13 000 лв., тъй като страните са уредили отношенията си със спогодба, сключена на 14.12.2015г. и с оглед направения от ищците отказ от исковете. С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 15.04.2016г.по гр.д.№260/2016г. на САС, въззивният състав е оставил без уважение молбата на ЗАД [фирма] за връщане на внесената държавна такса по сметката на САС като е посочил, че отказът от иска е направен след постановяване на първоинстанционното решение, което следва да бъде обезсилено от въззивната инстанция.
Меродавно за основателността на молбата за връщане на внесената държавна такса при направен отказ от иска по чл.233 ГПК след постановяване на първоинстанционното решение е обстоятелството дали обезсилването на решението по чл.249 ГПК е постановено от първоинстанционния съд, респ. дали обезсилването е постановено от въззивния съд в рамките на образуваното въззивно производство, подлежащо на прекратяване по чл.233 ГПК. В случая обезсилването на решението на СГС е постановено на 20.01.2016г. от въззивния състав по образуваното пред него гр.д.№260/2016г. като резултат от прекратяването на въззивното производство, поради отказ от иска. При това положение и с оглед обстоятелството, че определението на САС от 20.01.2016г. не е обжалвано от страните и е влязло в сила, настоящият състав намира, че няма законово предвидена възможност за възстановяване на внесената държавна такса за въззивното производство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.71 ГПК, мотивирано с позоваване на съдебната практика, обективирана в определение №142/23.02.2010г. по ч.т.д.№917/2009г. на ВКС, ІІ т.о. Посоченото определение е неотносимо към настоящия случай с оглед спецификата на заповедното производство като част от изпълнителното производство. При исковия процес съдът извършва процесуални действия по водене на делото по смисъла на чл.71 ГПК и когато се произнася с определение за прекратяване на производството /било поради оттегляне или отказ от иска, поради одобряване на съдебна спогодба и др./, което определение ex lege подлежи на обжалване.
Неоснователна е и претенцията на жалбоподателя за връщане на половината от внесената държавна такса на основание, че спорът е приключил със спогодба. Производството пред САС е приключило с влязло в сила определение по чл.233 ГПК, поради отказ от иска, а не въз основа на съдебна спогодба по чл.234 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ал.9 ГПК /предвиждаща връщане на половината от внесената държавна такса/ е неприложима извън случаите на съдебна спогодба. Както е посочено в определение №180/15.03.2013г. по ч.т.д.№1276/2103г. на ВКС, ІІ т., „всички останали начини за приключване на производството по делото без постановяване на решение по същество- оттегляне и отказ от иска или извънсъдебно споразумение /чиято последица съгласно чл.249 ГПК е обезсилване на невлязлото в сила съдебно решение и прекратяване производството по делото/, не могат да бъдат приравнени на съдебна спогодба и поради това не представляват основание за връщане на държавната такса.” /в същия смисъл е и определение по ч.т.д.№121/2011г. на ВКС, ІІ т.о./.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2016г., постановено по гр.д.№260/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, 7-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на ЗАД [фирма] от 20.01.2016г. за връщане на внесената държавна такса по сметката на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: