О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 12.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 738 по описа за 2012 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] приподписана от адвокат М. З. срещу решение № 48/02.07.2012 г. на Бургаски апелативен съд /БАС/ по т.д. № 94/2012 г. в отменително-отхвърлителната му част.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбите на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Бургаски окръжен съд /БОС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу [фирма] по чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът претендира сумата от 70409.88 лв. – част от предоставен заем в размер на 78233.20 лв. по договор от 01.03.2008 г. и мораторна лихва върху главницата в размер 19695.21 лв. за периода 01.04.2009 г. до завеждане на иска 14.12.2010 г. БОС е уважил иска за главницата за сумата 65395 лв. – част от предоставен заем в размер на 78233.20 лв. по договор от 01.03.2008 г. със законна лихва от 14.12.2010 г. до окончателното плащане и иска за мораторната договорна лихва за 11316.62 лв. за посочения период от време, като е отхвърлил исковете за главницата и мораторната лихва за разликата от уважените до предявените размери. БАС е отменил частично първоинстанционното решение – в уважителната му част, в която искът за главницата е уважен за сумата над 27160 лв. до присъдения размер от 65395 лв. и за лихвата – над сумата 6486.77 лв. до присъдения размер от 11316 лв. и е постановил решение, отхвърлящо исковете за отменените размери. Присъдени са и съответните разноски. След обсъждане на събраните по делото доказателства, за което са изложени много подробни съображения, БАС е приел, че между страните е сключен договор за заем от 01.03.2008 г., по силата на който [фирма] е поел задължение да предостави заем на [фирма] от 40000 евро и 7000 лв. Предоставянето на сумите, предмет на договора, е уговорено на траншове и до определени дати – т.12 от договора. С оглед съдържанието на сключения договор за заем и отметката върху договора до т.12 от същия, БАС е приел, че не е установено по категоричен начин получаването на сумата от 40000 евро, както е посочено в договора за заем, установено е, че действително предоставената в заем сума от [фирма] на [фирма] е 40000 лв. В договора от 01.03.2008 г. не е изрично отбелязано, че служи като разписка за получаване на уговорената сума, при което БАС е приел, че договорът не удостоверява получаването на 40000 евро, дадени в заем. С оглед забележката в договора и обясненията на управителя на [фирма] в о.з. от 11.11.2011 г., БАС е приел, че дружеството му е получило сумата от 7000 лв. за заплащане на вино, върната на 30.08.2008 г. – приложена разписка, а останалите суми, предмет на договора, е следвало да се получат по банков път. От писмените доказателства по делото и заключението на ССЕ, БАС е приел, че счетоводните записвания при ищеца удостоверяват вписване на отпуснат заем от 40000 лв. с първични счетоводни документи, има и вписване за заем от 38233.20 лв., но без първични счетоводни документи, с оглед на което, според БАС, действително предоставената в заем сума от [фирма] на [фирма] е 40000 лв. Приспадайки безспорно установената върната сума от 12840 лв. /извън върнатите 7000 лв., за която отношенията между страните са уредени/, БАС е приел, че от предоставените 40000 лв. е налице остатък от 27160 лв. и мораторна лихва за забава върху този остатък в размер на 6486.77 лв. С оглед на това БАС е отменил уважителното решение на БОС за главницата над сумата 27160 лв. до присъдения размер и за лихвата над сумата 6486.77 лв. до присъдения размер. и е постановил решение, отхвърлящо исковете за отменените размери.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът формулира следния въпрос: „Доколко е необходимо да е налице издадена отделна разписка, удостоверяваща получаването на сумата по договорения заем, респективно доколко следва изрично в договора да бъде записано, че същият има силата на разписка /както приема БАС/, за да се приеме, че паричните средства са получени от заемателя или обстоятелството, че на същия договор заемателят е изрично записал каква сума и към коя дата е получил е достатъчно основание да се установи изпълнението на задължението от страна на заемодателя?” За този въпрос се твърди противоречиво разрешение от БАС с приложена съдебна практика и наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без изложени конкретни съображения. Въпросът за реално получената в заем сума е обуславящ изхода на спора, макар и не съвсем коректно поставен с оглед съдържанието на вписаната забележка в същия към т.12. Независимо от това, не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК с оглед представените решения на ВКС, на БОС, СТОС и Р.. Няма обективна идентичност между казусите, предмет на приложената съдебна практика и настоящия казус, между установените факти, направените доводи и възражения от страните. Но няма и различия в правните изводи, за да е налице противоречиво разрешаване на формулирания въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Както е посочено в приложеното от касатора решение № 174/23.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5002/2008 г., разписката служи като доказателство за сключване на договора за заем и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Разписката може да обективира постигнато съгласие между страните за даване на заем срещу задължение за връщане, но и реалното получаване на сумата от заемателя – решение № 76/12.03.2009 г. на ВКС по гр.д . № 6189/2007 г. Следователно, в съдебната практика се прави разграничение между установяването на правоотношенията между страните по договор за заем и установяването на реалното получаване на сумата, предмет на заема, което е сторено и в настоящия случай. БАС е обсъдил представения договор за заем и направените отметки в същия, както и всички събрани по делото доказателства. Обосновано от приетото от фактическа страна, БАС е направил правния си извод за предадени реално в заем 40000 лв., а не както е договорено 40000 евро. Ето защо няма противоречие с приложената съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК /т.2 и т.3 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото касаторът не излага конкретни съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на БАС в обжалваната му част.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна [фирма] по касационната жалба, макар да са поискани такива, тъй като тази страна не установява плащане на договорените в приложеното адвокатско пълномощно разноски за настоящата инстанция. В представеното пълномощно е вписано, че плащането на договорения адвокатски хонорар ще се извърши по банков път до определени дати, но плащане по банков път не е установено, поради което съдът не присъжда разноски на тази страна.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48/02.07.2012 г. на Бургаски апелативен съд по т.д. № 94/2012 г. в отменително-отхвърлителната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.