2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2016/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр.София, 13.05.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на седми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
ч.търговско дело под № 2016/2013 година
Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.402, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалните му представители адвокатите Г.А. и М.С. от САК срещу определението на Бургаски апелативен съд № 66/28.02.2013 год., постановено по в.т.дело № 127/2009 год. С това определение е оставена без уважение молбата на дружеството за отмяна на допуснатото с определение № 178/08.06.2009 год. по в.т.дело № 127/2009 год. обезпечение на предявените от [община] против [фирма] искове за отмяна на решение от 17.04.2008 год. на Управителния съвет на дружеството за увеличение на капитала му и решение от 18.04.2008 год. на ОС на АД, с което е одобрено решението на УС на АД.
В частната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност с искане да се отмени обжалваното определение като се постанови отмяна на допуснатата обезпечителна мярка поради отпадане на нуждата от обезпечителна защита.
Ответникът по частната жалба [община] изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното:
Видно от данните по делото, с определение № 178/08.06.2009 год. по в.т.дело № 127/2009 год. Бургаският апелативен съд е допуснал обезпечение в полза на [община] на предявените срещу [фирма], [населено място] /старо наименование [фирма], [населено място]/ искове по чл.71 ТЗ чрез налагане възбрана върху недвижим имот, представляващ спортен комплекс „Колодрума” ведно с прилежащия терен, представляващ УПИ І, в кв.І по плана на [населено място] и масивна едноетажна сграда, застроена на 170,74 кв.м. при подробно описани граници. Обезпечението е постановено за първи път от въззивен съд по висящото пред него в.т.дело № 127/2009 год., образувано по въззивна жалба на дружеството-ответник срещу решението на Бургаски окръжен съд № 71/25.03.2009 год. по т.дело № 501/2008 год., с което са уважени предявените искове и са отменени решенията на органите на дружеството за увеличение на капитала му взети от УС на 17.04.2008 год. и от НС на 18.04.2008 год. С решение № 11/02.03.2010 год. по в.т.дело № 127/2009 год. апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение. С решение № 76/08.07.2011 год. по т.дело № 469/2010 год. състав на второ търговско отделение на ВКС е обезсилил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото /което има нова номерация – № 189/2011 год. по описа на БАС/ апелативният съд е постановил решение № 101/11.11.2011 год., с което отново е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение на ОС-Бургас по т.дело № 501/2008 год. Подадената срещу това решение касационна жалба от [фирма] не е уважена и с определение № 53/29.01.2013 год. по т.дело № 180/2012 год. на ВКС, Търговска колегия, І т.о. въззивното решение на БАС по т.дело № 189/2011 год. не е допуснато до касационно обжалване.
При тези фактически данни с обжалваното определение № 66/28.02.2013 год. Бургаският апелативен съд е оставил без уважение молбата на частния жалбоподател за отмяна на допуснатото обезпечение на предявените искове. Изложени са съображения, че все още не е отпаднала обезпечителната нужда, обосновала допускането на наложената възбрана, тъй като към този момент влязлото в сила решение между страните не е било вписано в Търговския регистър.
Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Действително, поначало обезпечителната защита е една привременна мярка. Тъй като осигурява осъществяването на исковата защита, обезпечаването на иска предпоставя предстоящ или висящ исков процес, по повод на който влиза в действие. След като искът бъде уважен, обезпечителната защита се замества от прилагането на правните последици на решението. В случая с влязлото в сила съдебно решение са отменени решенията на органите на ответното дружество за увеличението на капитала му взети от УС на 17.04.2008 год. и от НС на 18.04.2008 год. Доколкото съгласно чл.140, ал.4 ТЗ самото вписване на увеличението на капитала има коститутивно действие, с отмяната на решението на органа на търговеца /послужило като основание за вписването/, вписването следва да бъде заличено – чл.30, ал.2 вр. с чл.14 ЗТР въз основа на акта на съда, с което ще настъпят целените правни последици на съдебното решение, за да отпадне нуждата от наложеното обезпечение. Постановеното в този смисъл определение на Бургаския апелативен съд е в съответствие с цитираната нормативна уредба, поради което оплакванията на частния жалбоподател са неоснователни.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Бургаския апелативен съд № 66/28.02.2013 год., постановено по т.дело № 127/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: