О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София 14.04.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 341/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 01.04.2009 г. по гр.д. № 2564/07 г. на С. градски съд е оставено в сила решението от 27.07.2001 г. по гр.д. № 14386/2000 г. на С. районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Й. Н. против С. Г. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на следните движими вещи: препоръчано писмо R 4154, написано на официална бланка на Гръцката енергийна агенция C.R.E.S., адресирано до Б. национална енергийна агенция/ БНЕА/, с дата 15.04.1998 г., с печатен текст, написан на английски език, подписано от Й. Д., с положен върху подписа печат на Гръцката енергийна агенция C.R.E.S, както и на поименен чек № 2128417 с датата на издаване 18.04.1998 г. за сумата 12 479/ дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и девет/ ECU, издаден от Гръцката енергийна агенция C.R.E.S и платец национална банка на Г..
Против въззивното решение в срока по чл. 275, ал.1 ГПК е подадена касационна жалба от Н. Й. Н.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон, на Конституцията на РБ и на законодателството на ЕС.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят обосновава наличието на основания за достъп до касационно обжалване с твърдението, че въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС за прилагане на заканодателството на ЕС, който въпрос също така е решаван противоречиво и е от значение за точното прилагане на закона по отношение на дела, касаещи договори по програми на ЕС, в които участвува и Република България.
Ответникът по касация С. Г. Б. не е взел становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против С. Г. Б. при условията на обективно съединяване искове за предаване на посочените п о- горе препоръчано писмо и чек. Твърдял е, че като главен секретар на Б. национална енергийна асоциация /БНЕА/ е участвувал в качеството на координатор в многонационален проект по програма Ф.. Във връзка с изпълнението на проекта до него като главен секретар А. C.R.E.S – Г. е изплатила препоръчаното писмо с приложен към него чек за заплащане на екипа, работил по проекта. Същите били получени от ответника, който отказвал да му ги предаде.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че препоръчаното писмо, предмет на делото, не представлява лична кореспонденция на ищеца, тъй като същото е било адресирано до БНЕА, а насочването му на вниманието на ищеца е в качеството му на главен секретар на БНЕА, а не в лично качество, поради което писмото е собственост на получателя, до когото е адресирано- БНЕА, а не на Н. Н.. Към момента на предявяване на иска последният няма вече качеството на главен секретар на БНЕА, нито има представителни функции по отношение на юридическото лице, поради което не може да иска предаване на писмото.
По отношение на втория иск съдът е приел, че се касае за поименен чек, издаден на името на БНЕА, поради което ищецът също не може да иска предаването му. Обстоятелството, че като участник в проекта той има право на вземане за част от сумата по чека, е неотносимо към правото на БНЕА да държи чека като поемател по него. В тази връзка като неотносимо към предмета на спора е преценено и позоваването от ищеца на клаузите на договора по програма Ф. и договора с ЕС.
В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея не е формулиран конкретен правен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, по който се иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Посочването му е задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Неотносими към настоящия спор са конкретните обстоятелства относно финансовите условия по договор 276910/003 и правата и задълженията на страните по него. Те касаят разпределянето на сумите по процесния чек и са предмет на друго гражданско дело, образувано по иск на Н. Й. Н. против БНЕА, копие от решенията на съдебните инстанции по което са приложени към настоящото дело.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.04.2009 г. по гр.д. № 2564/07 г. на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: