3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 352
С..14.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юли, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №206/2011 г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. В. Ф., [населено място], приподписана от пълномощниците и адвокат Х. Х. и адвокат П. Н., срещу определение от 02.03.2011 г. по гр.дело №14040/2010 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 19.07.2010 г. по гр. дело №11974/2005 г. на Софийския районен съд в частта му, имаща характер на определение за прекратяване производството по делото по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от ТПК”Щ.”, [населено място], срещу жалбоподателката и по иска с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим, сключен между С. Д. и жалбоподателката, обективиран в нотариален акт №110 по нот. дело №92/2005г. на нотариус №074 в регистъра на НК и са оставени без разглеждане възраженията за подобрения и право на задържане на И. В. Ф., както и искането и по чл.431, ал.2 ГПК/отм./.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това допустим ли е иск по чл.108 ЗС, предявен срещу лице, придобило процесния недвижим имот по време на съдебен спор, при невписана искова молба. Този въпрос е разрешен противоречиво в рамките на самото дело. Сочи, че влязлото в сила определение №30А от 21.01.2008 г. по ч. гр. дело №138/2008 г. на Софийския градски съд по делото вече е прието, че искът с правно основание чл.108 е допустим и следва да се разгледа по същество, а с обжалваното определение, че същият иск е недопустим.
Ответникът по частната жалба ТПК”Щастие”, [населено място], не е заявил становище.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, като обсъди допустимостта на частната касационна жалба и като провери данните по делото, констатира следното:
Атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото ответникът по предявен срещу него иск няма правен интерес да обжалва определение, с което производството по делото срещу него е прекратено. Това е така включително и с оглед поддържаните доводи в настоящата частна жалба за предявено възражение за признаване право на задържане до заплащане на подобренията. Възражението за постановяване право на задържане няма самостоятелно значение без предявен иск с правно основание чл.108 ЗС. След като е прието, че този иск е процесуално недопустим поради наличие на С., то за ответника по него няма правен интерес от обжалване на прекратителното определение.
Частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба И. В. Ф., [населено място], приподписана от пълномощниците и адвокат Х. Х. и адвокат П. Н., срещу определение от 02.03.2011 г. по гр.дело №14040/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: