О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 16.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 338 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против решение № 338 от 09.10.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 459 по описа за 2017 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 267 от 24.04.2017 г. по гр.д. № 2091 по описа за 2016 г. на Хасковския районен съд за осъждането на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ да заплати на С. Ш. А. на основание чл. 2а от ЗОДОВ сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода от 06.10.2010 г. до 11.01.2015 г. в резултат на незаконни действия на нейни служители по приложението на ЗОИПДИППД /отм./, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпросите:
1/ Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди, или тя може само да се презюмира?“ По този въпрос касаторът твърди, че е налице противоречие между въззивното решение и ТР № 3/2015 г. на ОСГК, Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС и решение по гр.д. № 3026/2008 г. на IV Г.О. на ВКС.
2/ Обвързано ли е понятието за справедливост с преценката за конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението? Според касатора разрешението на въззивния съд по въпроса не съответства на Постановление № 4/68 г. на ВС.
Ответникът по жалбата С. Ш. А. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е предявила на 14.02.2013 г. срещу С. Ш. А. искане за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 117 044.25 лева. Производството по делото е приключило с влязло в сила на 30.01.2015 г. решение за отхвърляне искането поради липса на доказана връзка между придобитото имущество и престъпната дейност на ответника. След това С. А. е предявил срещу Комисията иск за присъждане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Тези вреди според ищеца са се изразили в постоянно притеснение, страх и несигурност, влошаване на здравословното състояние и развитие на хипертония. Въпреки че е бил задължен от съда, ищецът не е представил никаква медицинска документация за хипертонията и нейното развитие. По делото не е изслушана и медицинска експертиза за установяване наличието на това заболяване и причинната връзка между воденото дело за конфискация и влошаването на здравословното състояние. Според събраните по делото свидетелски показания ищецът е изпитал обичайния стрес и притеснение от воденото срещу него дело. При тези данни въззивният съд е приел за справедливо обезщетение присъдената от първоинстанционния съд сума от 4 000 лв., позовавайки се на продължителността на производството/четири години/, броя на проведените съдебни заседания/5 заседания/, значителната тежест да се докаже законност на имуществото, събирано за период от 25 години. Съдът е констатирал, че обхватът на изследваните обстоятелства е бил значителен, което изисква много големи процесуални и лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице. Според съда интензитетът на търпените от ищеца негативни емоции се определя както от стойността на имуществото, предмет на искането за отнемане в размер на 117 044.25 лв., така също и от обстоятелството, че изцяло в неговата тежест е било да докаже, че имуществото е придобито със законни средства.
Първият въпрос на касатора е свързан с неговите възражения, че действията на Комисията всъщност са били законосъобразни, че не са единствената причина за неимуществените вреди, които се дължат и на успешно проведеното наказателно производство и на поведението на ищеца, както и че не е доказана причинната връзка между гражданското производство и наличието на хипертония. Въззивният съд обаче се е съобразил с обхвата и съдържанието на разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ, която предвижда отговорност за вреди, причинени от неоснователно проведено производство по конфискация на незаконно придобито имущество. Незаконността на действията на комисията произтича от крайния резултат-отхвърлянето на искането с влязло в сила съдебно решение, независимо с какви съображения е мотивирано това решение. Тези вреди са причинени от гражданското производство, приключило с неблагоприятен за Комисията резултат, а не от наказателното производство и от престъпната дейност на ищеца. В случая обезщетението в размер на 4 000 лв. е присъдено за обичайните неблагоприятни последици, които се намират в причинна връзка с гражданското производство по конфискация на незаконно придобито имущество-притеснение, несигурност, стрес, продължителност на делото, брой заседания, доказателствени затруднения. Съдилищата не са признали наличието на хипертония и причинна връзка между гражданското дело и това заболяване, поради което са отхвърлили иска до пълния предявен размер от 10 000 лв. Следователно въззивният съд е установил причинната връзка между незаконно воденото гражданско производство по конфискация на имуществото на ищеца и причинените му неимуществени вреди, поради което по първия въпрос решението не противоречи на цитираната от касатора практика на ВКС. Ето защо по този въпрос касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Същият извод се отнася и за втория въпрос на касатора. Съгласно т.II на ППВС № 4/1968 г. при преценката на размера на неимуществените вреди се вземат предвид конкретните обстоятелства, които ги обуславят, като съдилищата посочват кои са тези обстоятелства и какво е значението им за присъдения размер. Точно по този начин е постановил решението си въззивният съд, поради което няма основание да бъде допуснато касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС относно приложението на критерия по чл.52 от ЗЗД за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост.
При този изход на спора касаторът дължи на С. Ш. А. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 338 от 09.10.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 459 по описа за 2017 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество-ЕИК:131463734, да заплати на С. Ш. А.-[ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: