6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 02.05.2019 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 4147/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпилa e касационна жалба с вх. № 4729 от 26.09.2018 г. от А. А. Б. от [населено място], [община], област Г., чрез пълномощника си адв. Р. Б. от АК-Г., против въззивно решение № 175 от 24.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 96/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, с което като частично е отменено решение № 262 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 39/2017 г. на Габровския окръжен съд в уважената му част, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ на А. Б. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени във връзка с повдигнато незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 НК. Релевират се касационни отменителни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК касаторът А. Б. поддържа, че постановеното въззивно решение е недопустимо, тъй като въззивния съд се е произнесъл по просрочена въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, както и че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставени са следните правни въпроси, с твърдението, че са от значение за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както следва: 1/ Следва ли да се приеме, че Прокуратурата на РБ е надлежно уведомена за изготвения съдебен акт, от момента, в който нейна структура получи съобщение за изготвено съдебно решение и от кой момент тече срокът за обжалване – от момента на получаване на съобщение от нейната структура или от момента на получаване на съобщението в централното ведомство на Прокуратурата на РБ; 2/ Ако се приеме, че срокът за обжалване от страна на Прокуратурата на РБ започва да тече от момента, в който същата е получила съобщение за изготвено решение против нея/независимо, че нейна структура е получила по-рано съобщение/, то само тя ли може да изготви и подпише въззивна, респ. касационна жалба в случай, че срокът за някоя от структурите на Прокуратурата на РБ е изтекъл; 3/ От кой момент едно лице търпи вреди от действия, респ. бездействия на Прокуратурата на РБ – от момента на образуване на наказателното производство срещу него, или от момента в който за първи път едно лице е привлечено като обвиняем; 4/ Ако лицето търпи вреди само от момента на привличането му като обвиняем, то следва ли да се заключи, че същото това лице търпи/не търпи вреди от обявяването му за общодържавно издирване, респ. извършване на принудителни действия спрямо него и неговото имущество преди официално да е привлечено в качеството на обвиняем, в случай, че тези действия влизат под контрола на Прокуратурата на РБ, с оглед упражняване функция по ръководене и решаване на фаза полицейска преписка, респ. досъдебно производство; 5/ Може ли да се заключи, че едно лице търпи вреди от момента, в който му се извърши задължителна полицейска регистрация, към момента на привличането му в качеството му на обвиняем, съгласно Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, приета с Постановление № 336/24.10.2014 г. на МС и същата тази регистрация в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка ли се намира с привличането на лицето като обвиняемо.
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България, чрез прокурор С. Ц. от Апелативна прокуратура [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по делото няма спор и е установено, че ищцата с Постановление от 4.09.2015г. по ДП № 142/2011г. по описа на ОДМВР Г. е привлечена в качеството на обвиняема затова, че за времето от 13.06.2011г. – 12.10.2011г., в [населено място] противозаконно присвоила чужда движима вещ – л.а.“Рено Сафран“, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 1300 лв., собственост на Д. Р. М. от [населено място], който владеела на основание предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.06.2011г. – престъпление по чл.206, ал.1 НК. Взета й е мярка за неотклонение „подписка”. Преди това с Постановление от 25.08.2015 г. е постановено А. А. Б. бъде свалена от общодържавно издирване. На 28.12.2015г. обвинението против Б. е прецизирано с Постановление от същата дата затова, че за времето от 13.06.2011г. – 12.10.2011г., противозаконно присвоила чужда движима вещ – л.а.“Рено Сафран“, който владеела на основание предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 13.06.2011г., като не го върнала на собственика му – престъпление по чл.206, ал.1 НК. Установено е също така, че досъдебното производство е приключило със заключително постановление от 28.12.2015г. с мнение за предаване на съд на ищцата, а с постановление от 29.01.2016г. досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като се касае за гражданско-правни отношения и е отменена мярката й за неотклонение „подписка”, което не е обжалвано и е влязло в сила на 25.02.2016 г. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата – Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът е взел предвид: периода на поддържане на незаконното обвинение – пет месеца и 14 дни, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от една до шест години, реализираната най-лека мярка за неотклонение „подписка“ за този период, изживените тревоги и безпокойство от ищцата, притесненията й във връзка с евентуална невъзможност да продължи работата и живота си в Р Германия, както и че няма да може да се грижи за децата си и го е определил на сумата от 1 000 лв. Въззивният съд е приел, че в периода на незаконно поддържане на обвинението, с оглед на което да се ангажира отговорността на Прокуратурата, не се включва периода от образуване на досъдебното производство с Постановление от 28.05.2012г., както и периода, през който ДП № 142/2011г. по описа на ОД на МВР с Постановление от 21.08.2012г. производството е спряно, поради отсъствието на А. Б. – обявяването й за общодържавно издирване и ненамирането й на посочения адрес, за който период качеството на ищцата в досъдебното производство до предявяване на обвинението е „свидетел“ и в това качество й е наложена мярката „установяван на адрес” и е разпитана на 25.08.2015г.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване изисква да се посочи правен въпрос от материално и/или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ищцата касатор е поставила правни въпроси от материално и процесуално естество, за които твърди, че са решени от въззивния съд в нарушение на закона, поради което разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тази хипотеза е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода по конкретно дело, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането, им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В конкретния случай по поставените правни въпроси това основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
Първите два правни въпроса са свързани с това, в срок ли е подадена въззивната жалба след като съобщение за изготвеното първоинстанционно решение е изпратено и получено както от Прокуратурата на РБ, така и от нейно структурно звено – Окръжна прокуратура Г. и от кой момент тече срокът за обжалване. В случая в списъка на лицата с изготвени съобщения или уведомени са посочени – ищцата и като ответници – Прокуратура на РБ и Окръжна прокуратура Г., на които са изпратени съобщения за изготвеното първоинстанционно решение, които са получени – от ищцата – на 21.12.2017 г., от Прокуратура на РБ – на 05.01.2018 г. и от Окръжна прокуратура Г. – на 21.12.2017 г., като срокът за обжалване е двуседмичен и се изчислява съобразно правилото на чл. 60, ал. 4 ГПК. В съответствие с разрешението, дадено с ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, т. 5, съгласно което надлежна страна в производството по предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 – т. 6 ЗОДОВ е Прокуратурата на РБ, която е единно и централизирано юридическо лице, а районните, окръжните, апелативните, военните, както и Върховна касационна и Върховна административна прокуратури са нейни структурни звена и не са надлежна страна по тези искове, но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея, въззивният съд е приел, че въззивната жалба не е просрочена. Това е така, тъй като, както се посочи по-горе, в списъка на лицата, на които са изпратени съобщения като ответници фигурират както Прокуратурата на РБ, така и Окръжна прокуратура Г., поради което меродавно е съобщението, изпратено на надлежната страна в процеса, а именно – Прокуратурата на РБ, получено от нея на 05.01.2018 г., а въззивната жалба е депозирана на 11.01.2018 г., т.е. в законовия двуседмичен срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК. Следователно, въззивната жалба на Прокуратурата на РБ не е просрочена, а постановеното въззивно решение е допустимо и не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради вероятна недопустимост на въззивното решение.
Не е налице посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по останалите три правни въпроса, посочени по-горе, които освен че са формулирани некоректно, тяхното разрешаване не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като за процесния период от 28.05.2012 г. до 04.09.2015 г./ когато ищцата е привлечена като обвиняема/, тя е имала качеството на свидетел, в каквото качество е разпитана на 25.08.2015 г., а не като обвиняема, още повече, че за този период от три години тя сама се е поставила в положение да не може да бъде намерена на адреса й в страната/ т. 3, т. 4 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК/, както правилно е приел и въззивния съд в обжалваното решение.
Тъй като по поставените правни въпроси от касатора е постановена задължителна съдебна практика/ТР № 3/2004 г./, съобразена от въззивния съд в обжалваното решение, която не се нуждае от промяна, заявеното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не намира приложение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 175 от 24.07.2018 г., постановено по в.гр.д. № 96/2018 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, Гражданска колегия, по касационна жалба с вх. № 4729 от 26.09.2018 г. на А. А. Б. от [населено място], [община], област Г..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: