Определение №352 от 21.10.2015 по гр. дело №3436/3436 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 352

София, 21.10.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.09.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №3436/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1909/07.05.2015г.,подадена от А. С. П.,С. А. Ф.,Р. А. П. и С. А. П.,чрез пълномощника им адвокат М. Д. Б.,против решение №129/16.03.2015г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№553/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №149/27.10.2014г.,постановено по гр.д.№210/2014г. по описа на Районен съд [населено място] и вместо него е постановено:разпределя на основание член 32,ал.2 ЗС правото на ползване на описания в решението недвижим имот,по вариант първи от заключението на вещото лице инж.Д. С. по назначената СТЕ,като скица №1 към заключението се счита неразделна част от решението,както следва:А. С. П.,С. А. Ф.,Р. А. П. и С. А. П.,ще ползват частта,повдигната в жълт цвят на скица №1 с площ 128 кв.м,а П. С. П. и А. А. П. ще ползват частта,повдигната в оранжев цвят на скица №1 с площ 218 кв.м,а площта, повдигната в розов цвят от 62 кв.м и в зелен цвят от 192 кв.м остава за общо ползване от двете страни.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е неправилно,постановено е при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответниците по касационната жалба П. С. П. и А. А. П.,чрез пълномощника си адвокат А. С.,в депозирания писмен отговор на жалбата,считат касационната жалба за неоснователна и молят да бъде оставена без уважение.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел за най-целесъобразно да бъде възприет вариант първи от заключението на вещото лице инж.Денка С. по назначената и приета от съда съдебно-техническа експертиза.Изложени са доводи,че при този вариант,предвидената за общо ползване от страните част от имота осигурява достъп до жилищната сграда,както за ищците, така и за ответниците,тъй като предвидената от изток на УПИ улица не е реализирана,а по данните по експертизата последната трудно би се реализирала,с оглед голямата денивелация на терена и необходимите огромни средства за подпорни стени.Съдът е посочил,че при това положение преминаването на автомобил до жилищната сграда и гаража на ответниците би предизвикало срутване на ската към улицата, с оглед голямата денивелация,а скатът не е подграден,не е укрепен,а с подръчни материали е заравнена стръмна пътека-нереализирана улица.Съдът е отбелязъл,че по отношение на ползването на оцветената в зелено обща част с площ от 192 кв.м няма спорове между страните,както и за останалата част от дворното място е разпределена по равно между тях.Наред с това, съдът изрично е посочил,че предложеният от вещото лице вариант втори,при който всяка от страните ползва мястото пред фасадата на жилищната си сграда,оценява като нецелесъобразен,тъй като би възпрепятствал достъпа на ответниците до имота им,тъй като улицата от изток не е реализирана,денивелацията е голяма и съществува възможност от срутване при преминаване.
В изложението си по член 284,ал.1,т.3 ГПК касаторите,заявяват,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС,а именно/цитирам/:
„1.Длъжен ли е въззивният състав на съда да вземе предвид всички относими и събрани в хода на съдебното производство доказателства,като обсъди тяхната значимост,логична връзка и правни последици?
2.Може ли са се ползва общо място заето от материали/в случая големи камъни/,без съдът да постанови преместването им?”
Във връзка с формулирания от касатора първи въпрос се цитира и прилага задължителна практика на ВКС,отнасяща се до задълженията на съда да прецени всички доказателства и доводи на страните,както и изискване за обоснованост на съдебните решение-изводите на решаващия съд за обстоятелствата,които имат значение за спора да съответстват на събраните по делото доказателства.Излагат се доводи и твърдения от касатора,че съдът не е изследвал и обсъдил вариантите предложени от вещото лице по депозираното заключение,като според последния съдът не е изложил мотиви защо приема втори вариант като непоходящ,както и не изследва и съобразява правата на страните .
Видно от изложеното в решаващите мотиви на въззивното решение,във връзка с посочения първи въпрос от изложението на касатора,същото не е в противоречие,а в съответствие с тази задължителна практика на ВКС.Неоснователни са твърденията за необсъждане на целесъобразността на втори вариант по заключението на вещото лице.Напротив,изрично в мотивите на въззивното решение,освен преценката на доказателствата по делото,установяващи правнорелеванти факти по спора,се съдържат и мотиви на съда защо не възприема така предложения от вещото лице вариант две по депозираното заключение.
По отношение на формулирания като втори въпрос по изложението на касаторите,такъв въпрос не е разрешаван от въззивния съд с постановеното решение,защото не е предмет на повдигнатия спор,а именно заявена претенция по член 32,ал.2 ЗС.Такъв въпрос би стоял за разрешение при заявена претенция по член 31,ал.1 ЗС,каквато не е предявявана и разглеждана в производството по делото,поради което и така поставения като втори въпрос е неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На ответниците по касационната жалба П. С. П. и А. А. П.,не следва да се присъждат разноски по член 78,ал.2 ГПК за настоящото касационно производство,тъй като липсват доказателства,че такива са реално сторени.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №129/17.02.2015г. на Смолянски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№553/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top