1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 22.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3141 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. Е. В.-привлечено от ответника Г. фонд трето лице помагач против Решение № 1935 от 23.03.2015г. по в.гр.д.№ 504/2015г. на СГС, Адм.отделение, 3-Б състав в частта за потвърждаване решението по гр.д.№ 3813/2013г. на СРС, 31 състав за уважаването на иска по чл.288,ал.11 /неправилно посочена ал.13/ във вр. с чл.288,ал.1,т.2,б.“а“КЗ-отм. и присъждането на ищцата З. А. Костова сумата 12 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие от 07.08.2011г., ведно със законната лихва от същата дата.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон – твърдението е, че липсват доказателства, че деянието е извършено от водача В., който при управление на мотопеда да е увредил ищцата; че не е доказано противоправно поведение и причинната му връзка увреждането. Поддържа се и довод за нарушение на съдопроизводствените правила – кредитирани били доказателства, събрани в досъдебното производство, което е прекратено, на тях било основано и заключението на приетата пред СРС автотехническата експертиза. Счита, че с оглед твърдението му във въззивната жалба, че не е имало контакт между управлявания от него мотор и ищцата, е следвало СГС да събере доказателства и да поправи допуснатия порок в доклада по чл.146 ГПК, в който доказателствената тежест не била разпределена. Изложени са и доводи за необоснованост на решението. Искането е за отмяната и отхвърлянето на иска.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: Подлежат ли на пряко и главно доказване елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД за вреди, причинени при пътно-транспортно произшествие. Твърдението е, че въпреки, че въззивният съд не е посочил, че елементите на чл.45 ЗЗД не подлежат на доказване, в действителност „не извършил това доказване“. Позовава се на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с решението по гр.д.№ 61/12г. на 3 г.о. и по гр.д. №1459/09 на 3 г.о. 2/ Съпричиняването на резултата от пострадалия подлежи ли на установяване и как – само по възражение на ответника или „дори служебно от съда при преценка на събраните доказателства.“ Посочва, че въззивната инстанция приела, че ответникът и третото лице-помагач не са доказали наличието на съпричиняване от пострадалата, но в същото време е следвало да съобрази, че тя е пресичала на път, преминаващ през населено място, не на обозначена за това територия, както и да изследва налице ли е причинна връзка между деянието, поведението на пострадалата и резултата. Счита, че решението противоречи на задължителната съдебна практика-произнасянето по т.д.№ 93/2010г. на 2 т.о. 3/ Представляват ли доказателства свидетелските показания, скици на пътното произшествие, обяснения на страна, експертизи и др. събрани по друго дело – досъдебното производство, което е прекратено. Позовава се на противоречие с решението по т.д.№ 414/2010г. на 2 т.о., ППВС № 10/76г. по гр.д.№ 13/1975г. Без да се поставя правен въпрос са възпроизведени твърденията, изложени в касационната жалба за липса на надлежен доклад, неразпределена доказателствена тежест и неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция да даде указания на страната и да предприеме действия за проверка правилността на първоинстанционния акт, включително и по своя инициатива да назначи специализирана експертиза. Посочва съдебна практика-решение по т.д.№ 335/12 на 2т.о. и т.3 на ТР № 1/2013гна ОСГТК.
В писмен отговор ищцата оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Във въззивната си жалба третото лице помагач не се е позовало на каквито и да било допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Твърденията са били, че не е настъпвал удар между мотоциклета и пешеходката и между тях не е имало допир, мотоциклетът не е бил на земята, след падането на жената, водачът оставил машината в изправено състояние. Не е било искано събиране на доказателства. Безспорно е било, че образуваното срещу водача досъдебно производство е било прекратено на основание чл.342,ал.2 НК – пострадалата е поискала прекратяването му. Въз основа на приобщените доказателства, приложени към исковата молба и неоспорени от насрещните страни: констативен протокол, протокол за оглед, скица и фотоалбум; приетата без възражения автотехническа експертиза; и разпитаните пред СРС свидетели, въззивната инстанция е възприела механизма за настъпване на произшествието от 07.08.2011г. – около 10.55 часа в [населено място] по [улица]се движел мотопед, управляван от третото лице помагач с посока към центъра със скорост около 40 км./ч. Участъкът е прав, видимостта е била много добра, пътното платно – сухо. Седемдесет и две годишната пешеходка З. Костова, която живеела на № 12 на същия булевард, навлязла в платното за движение, пресичайки от дясно наляво по посоката на движение на мотопеда с бавен ход. При избраната скорост на движение, опасната зона за спиране е 21 метра, а от момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, водачът е отстоял от нея на 43 метра. При тези данни е било установено, че В. е имал възможност своевременно да реагира и да предприеме спиране, но закъснялата му реакция за това аварийно действие е довела до удар с пешеходката на около пет метра преди окончателното спиране на мотопеда, в резултат на което тя е паднала надясно към тротоарната площ и е получила травматични увреждания. И вещото лице и свидетелите са установили, че в близост няма пешеходна пътека или кръстовище, най-близкото кръстовище до дома на пострадалата е на около 500-600 метра. Въззивната инстанция е счела за неоснователен довода на въззивника – третото лице помагач за неустановеност на противоправното му поведение и за отсъствие на причинна връзка с настъпилото пътно произшествие. Мотивирала е, че свидетелите посочват, че са чули „набиване“ на спирачки, видели са падналия мотоциклет и падналата жена. Посочила е, че падането на пешеходката може да е резултат както на съприкосновение с мотора или с водача му, или на залитане от непосредственото му преминаване до нея. Приела е за недоказани твърденията на третото лице помагач за съпричиняване, посочила е, че доказателствена тежест за това носи Гаранционният фонд и водачът.
Както самият касатор посочва, въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор на първия въпрос, но твърди, че не е съобразила отсъствието на ангажирани доказателства за установяване елементите на фактическия състав на деликтната отговорност. Така изложеното представлява довод за неправилност на решението, който е неотносим за обосноваване на общата предпоставка за допускане на обжалването. Отделен е въпросът, че СГС е обсъдил въведените в жалбата оплаквания досежно елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
Непротиворечивата съдебна практика е /Решение № 92/24.07.2013г. по т. д. № 540/2012г. на ВКС, І т. о./, че за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД съдът не следи служебно, а произнасянето и преценката за наличие на това релевантно за намаляване размера на обезщетението обстоятелство е при надлежно въведено в хода на процеса възражение от страната, която черпи правните последици от установяването, която носи и доказателствената тежест. Несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция, че в негова и на ответника доказателствена тежест е установяването на това обстоятелство, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Изрични са фактическите изводи на съда за отсъствие в близост до мястото на злополуката на пешеходна пътека или кръстовище, през което да премине от дома си на отсрещния тротоар 72 годишната З. Костова, че най близкото кръстовище е на половин километър от дома й. Въззивната инстанция не се е позовала на доказателства, събрани в досъдебното производство, които да не може да прецени пряко. Скицата, изготвена при огледа на пътното произшествие е допустимо доказателство в гражданския процес, а позоваването от съда на експертизи и свидетелски показания от досъдебното производство е твърдение на касатора, неизводимо от мотивите на обжалвания съдебен акт. Досъдебното производство не е било приложено към делото, а вещото лице изрично е посочило, че основава изводите си на скицата на местопроизшествието. Поради това и третият въпрос е също твърдение за допуснати процесуални нарушения – проблем извън производството по чл.288 ГПК. Освен че не е подведено под релевантен за допускане на касационното обжалване процесуалноправен въпрос, становището на касатора за дължими от въззивната инстанция процесуални действия по даване на указания за посочване на относими доказателства, съотв.служебно назначаване на експертиза, е в разрез с даденото разрешение в т.2 на ТР № 1/2013г. – за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада въззивната инстанция не следи служебно; само когато въззивникът се позове на такива нарушения, горната инстанция дължи единствено даване на указания за предприемане на процесуални действия по посочване на относими доказателства, които страната е пропуснала да извърши поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
Поради необосноваване на правен въпрос с характеристиките, очертани в т.1 на ТР № 1/10.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, безпредметно е обсъждането на въведените от касатора допълнителни предпоставки.
Ответната страна претендира заплащането на разноски, но доказателства за извършването им не са представени. Не е приложено цитираното в отговора адвокатско пълномощно, както и списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1935 от 23.03.2015г. по в.гр.д.№ 504/2015г. на СГС, Адм.отделение, 3-Б състав в частта за потвърждаване решението по гр.д.№ 3813/2013г. на СРС, 31 състав за уважаването на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: