О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 22.07.2016 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова ч. т. д. № 622/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Я. М. от [населено място] срещу определение № 352/14.10.2015 г. по в.ч.т.д. № 286/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено определение от 16.01.2015г., постановено по т.дело № 128/2013г. на Ямболския окръжен съд. Искането е за отмяна на обжалваното определение като неправилно, а като касационни основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по правния въпрос „Допустимо ли е да бъдат присъждани разноски на страна, която ги е внесла по сметка на съда, но в указания срок не е представила доказателства за това?”.
В отговор на частната касационна жалба [фирма] заявява, че не са налице предпоставките на чл.274, ал.3 във връзка с чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК , доколкото поставения от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил решаващия извод на съда за допълване на решението в частта за разноските, представената съдебна практика не е относима към правния въпрос по който се е произнесъл въззивния съд, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК след като разпоредбата на чл.102, ал.2, т. 2 ГПК е ясна, безпротиворечива и не се нуждае от тълкува.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимна страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В настоящият случай е неоснователно искането за допускане на касационното обжалване на посоченото основание по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С атакуваното определение е потвърдено определение на окръжен съд, с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е допълнено решение №31/25.09.2014г., постановено по т.дело № 128/2013г. на Ямболския окръжен съд в частта за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати допълнително разноски за вещо лице от 200 лв., направени от ищеца по делото и ответник по частната касационна жалба [фирма]. За да потвърди съдебния акт въззивният съд е приел, че с определение постановено на 23.09.2014г. първоинстанционният съд е задължил банката да внесе допълнителен депозит за изготвената съдебна експертиза от 200 лв. в тридневен срок, считано от получаване на съобщението, като срок за представяне на платежен документ не е указано да се представи. На 6.10.2015г. е внесена сумата и с молба вх. №4000/8.10.2015г. е депозирано на съда платежно нареждане, заедно с искане по чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на допълнително направените разноски за вещо лице. Решението на съда е постановено на 25.09.2015г., като към датата на депозиране на молбата по чл.80 ГПК не се оспорва фактът, че първоинстанционото решение не е влязло в сила. Счетено е, че в посочените от първоинстанционния съд срокове ищецът е изпълнил задължението за внасяне на допълнителен депозит за вещо лице, които представляват разноски по делото и макар направени след постановяване на съдебното решение, те се дължат на страната, която ги е направила на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Формулираният от касатора правен въпрос не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явява обуславящ изхода на спора за допълване на решението в частта за разноските. Обуславящ изхода на спора извод на съда е, че страната е извършила указаните й от съда процесуални действия за заплащане на допълнително възнаграждение за изготвеното от експертизата заключение, направата на разноските е документирано с представения на съда платежен документ, както и с направеното изявление за тяхното възстановяване. В случая първоинстанционният съд не е констатирал нередовно извършено от страната процесуално действие и не е дал срок за неговото отстраняване, каквото изискване разпоредбата на чл.101 ГПК вменява на съда.
Частният касатор не само не обосновава общата предпоставка за селектиране на жалбата, но не обосновава допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК с представената съдебна практика, доколкото същата се отнася до разрешаване на други правни въпроси, а именно за изменение на решението в частта на разноските за адвокатско възнаграждение за плащането, на което не са били представени доказателства до приключване на устните състезания в съответната инстанция- опр. №145 от 13.02.2014г. и опр. № 792/18.11.2013г. по ч.т.дело №853/2012г. на ВКС/, за задължението за плащане на ДТ по въззивна жалба / опр. №186 по ч.гр.дело № 663/2014г./, за връщане на молба за отмяна, поради това, че не е изпълнено разпореждане на съда за представяне на доказателства за внесена ДТ / опр. №540/8.07.2011г. по ч.т.дело № 350/2011г. на ВКС, ТК/. Конкретният случай е специфична хипотеза на задължаване на страната да направи допълнителни разноски по решение на съда в съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене и е даден ход на делото по същество.
Доколкото с молба е представен платежния документ за внесения допълнителен депозит за вещо лице, разпоредбата на чл.102, ал.2, т.2 ГПК не е нарушена, но същата е ясна и по приложението й има установена съдебна практика, не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК съгласно критериите, развити в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната жалба не претендира присъждане на разноски за изготвения отговор на частната касационна жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №352/14.10.2015 г. по ч.т.д. № 286/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: