О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 28.06. 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1081/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК /в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./.
С решение от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 205/2017 г. на Окръжния съд М., след отмяна на решение № 199 от 12.05.2017 г. по гр. д. № 1740/2016 г. на Районния съд М. в частта относно дворното място – урегулиран поземлен имот и намиращата се в него стопанска постройка, е допусната съдебна делба при квоти по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите Г. Ц. Г. и К. Ц. Г. и по 1/6 ид. ч. за всеки от съделителите Р. Т. Г. и Ц. Т. Г., а в останалата част – относно масивна едноетажна сграда, допусната от районния съд до делба при квоти по 1/6 ид. ч. за всеки от първите двама съделители и по 2/6 ид. ч. за всеки от вторите, първоинстанционното решение е потвърдено.
Касационна жалба вх. № 5242/58764/20.11.2017 г. срещу решението в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е допусната делба на урегулирания поземлен имот и стопанската постройка при различни квоти, са подали, чрез адв. Г. Ц., К. Ц. Г., Р. Т. Г. и Ц. Т. Г.. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, като се излагат доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че когато имотът е придобит чрез давностно владение по време на брака, той става съпружеска имуществена общност, защото е важен моментът на придобиването, а основанието, на което единият съпруг е започнал да упражнява владение, е ирелевантно. В тази връзка се сочат Постановления на Пленума на ВС № 2/1980 г. и № 5/1972 г. Въззивният съд не съобразил и обстоятелството, че ищецът Г. не е оспорил констативния нотариален акт, легитимиращ общия наследодател като собственик.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се навеждат специалните основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК. Първото от тях е обосновано с противоречие между приетото във въззивното решение и т. 2 на Постановление на Пленума на ВС № 8/1980 г., както и решение № 715 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 432/2009 г. на ВКС, I-во г. о., постановено при редакцията на чл. 290 вр. чл. 291 ГПК, съгласно публикацията в ДВ, бр. 59/2007 г.
Ответникът по жалбата Г. Ц. Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не ангажира писмено становище по нея.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежни страни, срещу акт на въззивен съд, подлежащ на касационен контрол като постановен по неоценяем в тази фаза на делбата иск.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира следното:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на Г. Ц. Г. срещу К. Ц. Г., като наследници – брат и сестра, на общите наследодатели Ц. Г. Ц., починал през 2013 г., и П. Н. Ц., починала през 2015 г. /техни родители/, за делба, при квоти по 1/2 ид. ч. за всеки един от тях, на дворно място – УПИ III-81 от кв. 88 по регулационния план на [населено място], ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от около 85 кв. и паянтова стопанска постройка.
Ищецът е приложил нотариален акт по обстоятелствена проверка № 57 от 23.12.1992 г., с който бащата Ц. Г. Ц. е признат за едноличен собственик на процесните имоти по наследство и давностно владение.
С отговора на исковата молба ответницата е заявила, че не оспорва факта на наследствено правоприемство с ищеца, но оспорва факта, че са единствени съсобственици и е приложила нотариален акт за дарение № 96 от 20.06.2013 г., с който П. Н. Ц., преживяла съпруга, в брак с наследодателя от 1942 г., дарила на внуците си Р. Т. Г. и Ц. Т. Г. – деца на ответницата, 4/6 ид. ч. от процесните имоти. Последните са конституирани като страни по делото с разпореждане на районния съд от 30.11.2016 г.
Преди първото открито съдебно заседание ищецът е оспорил договора за дарение като нищожен, навел е и твърдения за унищожаемост, а също е оспорил и упълномощаването от П. Н. за извършване на разпоредителната сделка. В първото по делото заседание на 15.02.2017 г. ищецът, редовно призован, не се е явил, а ответниците не са направили други възражения по съсобствеността и квотите в нея.
За да отмени частично първоинстанционното решение по жалбата на Г. и да допусне делба при различни квоти, въззивният съд на първо място се позовал на чл. 22 СК, съгласно който вещните права, придобити преди брака, както и тези, придобити по време на брака по наследство и дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Като отчел обстоятелството, че в констативния нотариален акт, издаден в полза на общия наследодател, е посочено и придобиване по наследство, освен по давност, както и че не са събрани доказателства, които да опровергаят съдържанието му относно признатото право на собственост, а също така стъпвайки върху признанията на самия ищец, че масивната жилищна сграда е строена по време на брака на родителите му, съдът е приел, че относно дворното място и стопанската постройка след смъртта на бащата, наследниците му – ищецът, сестра му и тяхната майка, са наследили по 1/3 ид. ч., така че договорът за дарение в полза на внуците от тяхната баба – преживяла съпруга, е произвел транслативен ефект относно терена и допълнителната постройка до размера не на 4/6, а на 1/3 ид. ч.
При този предмет на спора и тези мотиви на въззивния съд изведеният в изложението въпрос: дали възниква съпружеска имуществена общност върху недвижим имот, по отношение на който единият от съпрузите на основание чл. 587, ал. 2 ГПК е признат, по време на брака, за собственик по наследство и давностно владение, се явява обуславящ по смисъла на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче твърдяното от касаторите противоречие с цитираната от тях съдебна практика.
На първо място не е налице противоречие с т. 2 на Постановление на Пленума на ВС № 8/1980 г., в която е прието, че когато единият от съпрузите е започнал да владее имота сам и давността изтича през време на брака, той става съпружеска имуществена общност, както и, че, когато един от съпрузите завладява сънаследствен имот, като променя намерението си и започва да го владее целия като собствен, и придобивната давност изтича по време на брака, съпружеска имуществена общност става само завладяната идеална част на останалите сънаследници, а върху наследствената част на завладелия съпруг се запазва личният характер на собствеността. Противоречие не е налице, защото визираните в т. 2 на Постановлението хипотези не кореспондират с приетата за установена по делото фактическа обстановка и в този смисъл даденото разрешение е неотносимо и неприложимо за случая. Ответниците, които твърдят, че имотът е бил придобит чрез давностно владение по време на брака, не са ангажирали доказателства, опровергаващи обстоятелствата, въз основа на които е съставен представеният от ищеца констативен нотариален акт – в частност, опровергаващи факта на посоченото придобиване и по наследство. А именно тяхна е тежестта своевременно да възразят срещу записаното като принадлежност и способ на придобиване в констативния нотариален акт, който ищецът представя и от който извлича правата си в съсобствеността. Тъй като констативният нотариален акт се ползва с легитимиращо действие и обвързваща доказателствена сила относно това кому и на какво основание принадлежи правото на собственост, съдът не може да приеме нещо различно от посоченото в акта, докато оспорващата го страна, чрез пълно обратно доказване, не установи различни от посочените в акта обстоятелства, сочещи на друго придобивно основание. При установената по делото фактическа обстановка, от която не следва, че имотът, за който е бил съставен по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариален акт, е бил сънаследствен и общият наследодател е завладял частите на други сънаследници, при посочени в него основания наследство и давност, не може да се приеме, че за част от дворното място и стопанската постройка, извън наследствената, е възникнала съпружеска имуществена общност. Ответниците не само не са навели доказателства за обстоятелства, изключващи наследяването като посочен в него способ на придобиване, но, видно от касационната жалба, продължават да считат погрешно, с оглед приетото в ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, че ищецът е следвало да оспори нотариалния акт на своя праводател. Въззивният съд с оглед твърденията на страните и събраните във връзка с тях доказателства, в т. ч. констативния нотариален акт като писмено доказателство, не е могъл да приеме, че теренът и стопанската постройка или част от тях са съпружеска имуществена общност.
Не е налице твърдяното противоречие и с посоченото решение № 715 от 19.11.2010 г. по гр. д. № 432/2009 г. на ВКС, I-во г. о., в което касационното обжалване е допуснато по въпроса за това дали т. 2 на Постановление № 8/1980 г. се отнася и до хипотезата, когато владението е установено преди брака само от единия съпруг, но изтича по време на брака, при условията на чл. 82 ЗС – присъединяване на владението на наследодателите. Подобна хипотеза и фактическа обстановка не са установени по делото в настоящия случай и в тази връзка посоченото решение е ирелевантно. Въззивният съд е съобразил единствено легитимиращата сила на констативния нотариален акт и посочения в него придобивен способ, останал неопроверган от ответниците по иска. Нещо повече – в цитираното решение е прието, че когато давността при условията на присъединяване на владението на родителите е изтекла преди сключването на брака, а по време на брака само е съставен констативният нотариален акт, придобитото не става съпружеска имуществена общност и това е хипотеза, при която т. 2 на Постановление № 8/1980 г. не се прилага. Такава хипотеза теоретично е мислима и в настоящия случай, и тя не ползва ответниците, но същата не е била разглеждана от въззивния съд предвид липсата на доказателства в тази насока.
Касаторът се позовава и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по същия въпрос. Съставът на ВКС обаче не дължи обсъждането на това специалното основание заради обстоятелството, че касаторите не са обосновали кое налага промяна на съществуващата съдебна практика, на която самите те се позовават, обосновавайки приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.10.2017 г. по в. гр. д. № 205/2017 г. Окръжния съд М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: