О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 03.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1251/2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, гр. София срещу определение № 46 от 21.03.2019 г. по т. д. № 2302/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател касационна жалба срещу решение № 435 от 04.06.2018 г. по т. д. № 384/2018 г. на Варненски окръжен съд.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав, че делото е търговско и следователно постановеното по него решение не подлежи на касационен контрол. Счита, че определящо за вида на делото като търговско или гражданско е обстоятелството, дали същото е образувано и разглеждано по общия ред или по реда за разглеждане на търговските спорове. Според него, доколкото в случая делото е образувано като гражданско и предметът му не е самият приватизационен договор, то преценката за допустимостта на касационния контрол следва да бъде извършена с оглед установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК минимален размер на цената на иска – 5000 лв.
Освен това, частният жалбоподател поддържа, че ако бъде възприето становището на ВКС за търговски характер на делото, би била нарушена родовата подсъдност за разглеждането на спора, което сочи на извод за вероятна недопустимост на атакуваното от него въззивно решение и налага допускането му до касационно обжалване.
Ответникът по частната жалба – „Търговска база” ЕООД, гр. Варна – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.04.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол касационна жалба срещу решение № 435 от 04.06.2018 г. по т. д. № 384/2018 г. на Варненски окръжен съд, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че атакуваното с нея решение, постановено по търговски спор, не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговски дела – 20 000 лв. Търговският характер на делото е изведен с оглед разпоредбата на чл. 365, т. 2 ГПК, според която делата, образувани по искове с предмет право или правоотношение, породено или отнасящо се до приватизационен договор, представляват търговски спорове.
Определението е правилно.
Изводът на първия тричленен състав на ВКС за недопустимост на касационната жалба е в съответствие с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК. Доколкото процесният спор касае действителността на законна ипотека, свързана с приватизационна сделка, правилна е преценката, че делото е търговско, а не гражданско и следователно минималният размер на цената на иска, за да е допустимо касационното обжалване, трябва да надвишава 20 000 лв. – изискване, което в настоящия случай не е налице.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в първата инстанция делото е определено като гражданско и е разгледано по общия исков ред, а не по реда за разглеждане на търговските спорове. Преценката за допустимостта на касационното производство, част от която е и преценката за вида на делото, е предоставена в изключителната компетентност на настоящата инстанция, т. е. без значение е дали същото е образувано и разглеждано от предходните инстанции като гражданско или като търговско. Отделно от това, следва да се отбележи, че съгласно действащата процесуална уредба производството по търговски спорове по реда на чл. 365 ГПК е възможно да се развие само когато първа инстанция е окръжният съд, но не и когато по правилата на родовата подсъдност първоинстанционен е районният съд, каквато именно е настоящата хипотеза. Неоснователно, като несъответстващо на процесуалните норми, е поддържаното в тази връзка становище на частния жалбоподател, че търговските спорове подлежат на разглеждане като първа инстанция винаги от окръжния съд. Това становище е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 104, т. 4 ГПК, според която, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет, т. е. родовата подсъдност е обусловена от цената на иска, а не от това дали делото е гражданско или търговско.
Поради изложеното, подадената от Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол е неоснователна.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, частният жалбоподател следва да заплати на ответника по частната жалба разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие № 127 от 22.04.2019 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 46 от 21.03.2019 г. по т. д. № 2302/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ОСЪЖДА Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол, гр. София, [улица] да заплати на „Търговска база” ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица] разноски за настоящото производство в размер на сумата 300 (триста) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: