3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
С., 31.03. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 7143 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. Х. от [населено място], чрез пълномощниците му адв. Е. А. и Д. Ц. от АК-С., против въззивно решение № 16435 от 19.08.2014 г., постановено по в.гр.д. № 4851 по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, по описа за 2014 г., с което е отменено решението от 10.02.2014 г., постановено по гр.д. № 40384/2013 г. на Софийски районен съд, ГО, 67 с-в в обжалваната му част и са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, предявени от И. К. Х. срещу [фирма] [населено място]. Релевират се касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, съдът се е произнесъл по правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, както и част от които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изведените от жалбоподателя правни въпроси са: приложима ли е разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД към издаването на заповедта за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и допустим ли е изводът на въззивния съд, че заповедта за уволнение е валидно издадена, след като единият изпълнителен директор на банката, за чийто подпис са налице данни по делото, че не е положен от него, с последващо изявление, обективирано в уточнение на отговор към исковата молба от 15.11.2013 г. е потвърдил действията си по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД по издаване на заповедта за уволнение, като се има предвид императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗКИ, че банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица и заповедта за уволнение е следвало да бъде подписана от двамата изпълнителни директори към датата на издаването й; допустимо ли е да се направи извод, че е налице съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, ако работодателят не е представил и по делото няма данни да е утвърдено ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата и при липсата на валидно решение на управителните органи на банката за промяна на организационната структура; допустимо ли е с оглед забраната по чл. 266 ГПК, въззивният съд да обоснове решаващия си извод за реално съкращаване на щата с документ – длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност „ръководител сектор „Бизнесцентрове и администрация”, който не е представен от ответника като доказателство по делото, а е предоставен на вещото лице, което въз основа на този документ е направило своите изводи, с което съдът е обосновал решаващия си извод за премахване на трудовата функция на ищеца; ако въззивната страна не е направила оплакване във въззивната жалба, че докладът по делото е непълен, а е направила искане въззивният съд да прецени дали представените от нея доказателства са достатъчни за изясняване на делото от фактическа страна, налице ли е основание въззивният съд по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК да прави служебна проверка за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, както и да прави преценка дали са достатъчни събраните доказателства от въззивнита страна и да събира нови доказателства, за които е налице преклузията по чл. 266, ал. 1 ГПК; след като характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика, допустимо ли е преценката за идентичност на трудовите функции и естеството на работа на закритата длъжност „Ръководител на направление „Териториално развитие и човешки капитал” и новосъздадената длъжност „Ръководител на центрове и администрация” да се направи без да са представени длъжностните характеристики за двете длъжности. Позовава се и представя съдебна практика, както следва: ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, решение № 166 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5393/2008 г., І г.о., решение № 163 от 04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1062/2011 г., ІІІ г.о., решение № 371 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр.д. № 1906/2013 г., ІV г.о., решение № 314 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр.д. № 899/2011 г., ІV г.о., решение № 442 от 08.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1621/2009 г., ІІІ г.о., решение № 111 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 726/2011 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], представлявана от изпълнителните директори В. В. и К. П., чрез процесуалния си представител адв. А. В. от АК-С., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е законно, тъй като е извършено от компетентния орган на банката по съответния ред, съкращението е реално – съответната трудова функция е премахната преди датата на уволнението. В. съд въз основа на приетите по делото доказателства – функционални характеристики на двете длъжности и заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза е приел, че в случая е установено различие не само в наименованието, но и между трудовите функции на двете длъжности. В трудовите функции на новосъздадената длъжност Ръководител сектор „Бизнес центрове и администрация” са предвидени нови трудови задължения, свързани с провеждането на утвърдената от Управителния съвет на банката политика за ефективно управление на персонала и в областта на административното обслужване, а част от функциите на старата длъжност ръководител на направление „Териториално развитие и човешки капитал” са възложени за изпълнение на ресорния изпълнителен директор на банката. Приел е за доказано, че новосъздаденият сектор има основно оперативни и административно-управленски функции за разлика от старото направление, което е имало по-висши управленски функции и след като съгласно основната характеристика на длъжността „Ръководител на направление „Териториално развитие и човешки капитал” са възложени и ръководни функции и тези функции са отпаднали поради съкращаване на ръководеното направление, то разкриването на нова длъжност с изпълнителски функции не може да обоснове извод за фиктивно съкращаване на щата. Приел е, че доколкото уволнението на ищеца е извършено след валидно взето решение на управителния съвет на банката за закриване на единствена щатна бройка за процесната длъжност, то за работодателя не е възникнало и задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, поради което заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е законосъобразна, поради което е отхвърлил предявените искове за защита срещу незаконно уволнение.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В тази връзка поставените от касатора правни въпроси от материално естество – приложима ли е разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД към издаването на заповедта за уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и допустим ли е изводът на въззивния съд, че заповедта за уволнение е валидно издадена, след като единият изпълнителен директор на банката, за чийто подпис са налице данни по делото, че не е положен от него, с последващо изявление, обективирано в уточнение на отговор към исковата молба от 15.11.2013 г. е потвърдил действията си по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД по издаване на заповедта за уволнение, като се има предвид императивната норма на чл. 10, ал. 1 ЗКИ, че банката се управлява и представлява съвместно най-малко от две лица и заповедта за уволнение е следвало да бъде подписана от двамата изпълнителни директори към датата на издаването й, както и допустимо ли е да се направи извод, че е налице съкращаване на щата на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, ако работодателят не е представил и по делото няма данни да е утвърдено ново щатно разписание, обективиращо измененията в щата и при липсата на валидно решение на управителните органи на банката за промяна на организационната структура, са формулирани некоректно, тъй като не съответстват на установената от въззивния съд фактическа обстановка. Относно твърдения факт от ищеца за неподписване на заповедта за уволнение от единия от изпълнителните директори на банката, въззивният съд е приел, че преценката за компетентността на работодателя да налага дисциплинарно наказание уволнение е относима към законността на уволнението, а не към нищожността на акта, с който същото е наложено и след като работодателят е издал пълномощно за осъществяване на това право или е потвърдил действията, извършени от негово име без представителна власт, уволнението не може да бъде оспорвано под претекст, че изявлението не е направено лично от работодателя. Освен това е приел, при преценката на събраните доказателства по делото – заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в първоинстанционното производство съдебно-почеркови експертизи и от молбата на двамата изпълнителни директори на банката от 15.11.2013 г., че заповедта за уволнение е подписана от законните представители на ответното дружество, които разполагат с дисциплинарна власт – арг. и от чл. 10, ал. 1 ЗКИ, т.е. в случая не се касае до приложението на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и приетото от въззивния съд не е в противоречие със задължителната съдебна практика, посочена от касатора – решение № 166/2010 г., тъй като този въпрос не е обусловил изхода на делото и по него не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и решаването му не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Същото се отнася и до втория материалноправен въпрос, във връзка с който въззивният съд е приел, че в случая е доказано наличието на взето от компетентния орган на ответната банка и по съответния ред решение за съкращаване на щатната бройка на заеманата от ищеца длъжност. В тази връзка е установено от представеното щатно разписание, прието от Управителния съвет на ответната банка, действало преди уволнението, че в Централното управление на банката е имало обособени 10 направления, между които и направление „Териториално развитие и човешки капитал”, в което са включени четири звена „Банкови продукти и продажби”, „К. център”, „Банкова сигурност” и „Секретариат и човешки капитал”. Предвидена е 1 щатна бройка за длъжността „Ръководител направление „Териториално развитие и човешки капитал”. Въз основа на протокол № 591 от заседание на Управителния съвет на банката, проведено на 16.07.2013 г., е установено, че са взети решения за структурни и организационни промени в банката – закриването на направление „Териториално развитие и човешки капитал”, преминаването на сектор „К. център” в структурата на направление „Корпоративно банкиране и банкиране на дребно”, закриването на сектор „Банкови продукти и продажби” и сектор „Секретариат и управление на човешкия капитал”, за създаване на нов сектор „Бизнес центрове и администрация” с три звена „Бизнес центрове”, „Администрация” и „Човешки капитал”, като сектори „ Банкова сигурност” и „Бизнес Центрове и администрация” преминавали на пряко подчинение на ресорния изпълнителен директор, на когото се възлагало и ръководството на офисната мрежа, а длъжността „Ръководител направление „Териториално развитие и човешки капитал” се съкращава. С решение по протокол № 140 от 18.07.2013 г. Н. съвет на [фирма] одобрил предложената промяна в механизма за осъществяване на кредитната дейност и свързаното с това съкращаване на длъжността „Ръководител направление „Териториално развитие и човешки капитал”, като на 11.10.2013 г. били взети решения от Управителния съвет на банката за утвърждаване на актуални функционални характеристики на направленията, секторите и звената в банката, в т.ч. и на сектор „Бизнес центрове и администрация”. В тази връзка е и изводът на въззивния съд, че законността на уволнението в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно разписание, а е меродавно установяването на съществуването на материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването в щата означава намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е реално – да има фактическо /реално/ премахване на трудовите функции, които включва процесната длъжност. Изведените от касатора процесуалноправни въпроси относно приложението на чл. 266 ГПК са важни, но същите не са решени от въззивния съд в нарушение на задължителната съдебна практика, посочена от касатора. Това е така, тъй като в рамките на въззивната жалба въззивният съд е допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК с оглед установяване реалното съкращаване на щата/предвид основния извод на първоинстанционния съд, че такова в случая не е налице/ и в частност съпоставяне на трудовите функции на ръководителя на старото направление „Териториално развитие и човешки капитал”/длъжност, заемана от ищеца/ и ръководителите на новосъздадения сектор „Бизнес центрове и администрация”, чието заключение, както и представените по делото функционални характеристики на двете длъжности е съобразил при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК при постановяване на въззивното решение. В тази връзка поставеният въпрос, че по делото не е представена длъжностна характеристика за новата длъжност, която е предоставена на вещото лице при изготвяне на заключението, не се явява обуславящ за изхода на делото, тъй като в него се съдържат функционалните характеристики на двете длъжности, съобразно които вещото лице е извършило съпоставката, поради което по този въпрос не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В заключение следва да се подчертае, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивното решение, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При този изход на делото, на ответника по жалбата не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 16435 от 19.08.2014 г., постановено по в.гр.д. № 4851 по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, по описа за 2014 г., по касационна жалба с вх. № 115470 от 08.10.2014 г. на И. К. Х. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: