О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр. София, 31.05. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 499/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд – [населено място], срещу постановеното от Софийски апелативен съд, 2 състав, въззивно решение № 1639 от 28.07.2016 г. по гр. д. № 3826/2015 г., с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 18345 от 17.11.2014 г. по гр. д. № 4622/2013 г. на Софийски градски съд Гаранционен фонд е осъден на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ да заплати на Й. П. П. – В. обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение и рехабилитация и пропуснати ползи от неполучен доход от упражняване на свободна професия, ведно със законната лихва от 28.02.2012 г. до окончателното плащане, а върху обезщетението за пропуснати ползи от неполучен доход за бъдещ период – считано от 30-то число на съответния месец до окончателното плащане, които вреди са претърпени при пътно – транспортно произшествие на 29.03.2008 г., причинено от водач без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете. Решенията са постановени при участие на И. С. И. в качеството на подпомагаща страна на страната на ответника Гаранционен фонд.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е отрекъл наличието на съпричиняване от страна на пострадалата ищца и не е съобразил влязлото в сила на 31.10.2013 г. решение № 1278 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 64/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, с което по повод предявен от ищцата иск за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди от същото произшествие е прието наличие на съпричиняване в степен 1/5. Позовавайки се на посоченото решение, касаторът моли въззивното решение да бъде отменено частично и исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди да бъдат отхвърлени до размер на 1/5, съразмерно на съпричиняването.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос „наличие на съпричиняване, установено със сила на пресъдено нещо в по-ранно производство по спор между същите страни относно обезщетения за вредите от същото ПТП” в противоречие с влязлото в сила решение № 1278 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 64/2011 г. на Софийски апелативен съд, 4 състав – основание за достъп до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касация Й. П. П. – В. изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Подпомагащата страна И. С. И. не е депозирал отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд за обезщетяване на имуществените вреди, претърпени от ищцата Й. П. П. – В. в резултат на пътно – транспортно произшествие от 28.02.2012 г., реализирано виновно и противоправно от водач на превозно средство – участващият като подпомагаща страна И. И., без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Въззивният съд се е произнесъл по размера на дължимите от Гаранционен фонд обезщетения след преценка на писмените доказателства и на заключенията на назначените в първоинстанционното производство експертизи, чрез които са установени извършените от ищцата разходи за лечение и рехабилитация и доходите, които е получавала и съответно би могла да получи от упражняваната преди произшествието свободна професия на стоматолог.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, обуславящо намаляване на претендираните обезщетения с 1/5. След анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че от същите не се установява поведение на ищцата, което да се намира в причинна връзка с реализиране на произшествието и с настъпване на произлезлите от него неимуществени вреди и да съставлява основание по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на дължимите обезщетения. При разрешаване на спора за съпричиняването съдът е счел, че не е обвързан от представеното от ответника решение по гр. д. № 64/2011 г. на Софийски апелативен съд, постановено по предявен от ищцата срещу Гаранционен фонд иск за обезщетяване на неимуществени вреди от същото произшествие, в мотивите към което е прието наличие на съпричиняване от страна на пострадалата в степен 1/5. Изложил е съображения, че няма данни решението да е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че то формира сила на пресъдено нещо между страните по въпроса за съпричиняването.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос за съобразяване наличието на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, установено със сила на пресъдено нещо в предходен съдебен процес между страните, при разрешаване на последващ спор за други вреди от същото пътно – транспортно произшествие, е релевантен за конкретното дело, но с оглед мотивите към обжалваното решение не е обуславящ за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да отрече наличието на съпричиняване, въззивният съд е приел, че няма данни решението по предходното дело между страните дело за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието да е влязло в сила. Отказът на съда да зачете решението е обусловен от извода, че решението не е влязло в сила, а не от съображения, че влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на съпричиняването, в каквато насока е зададен соченият за обуславящ правен въпрос.
Поради несъответствие на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и не следва да се обсъжда поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното за доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК решение № 1278/14.07.2011 г. по гр. д. № 64/2011 г. на Софийски апелативен съд би могло да бъде преценявано единствено при проверка на правилността на обжалваното решение, което предполага допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество по реда на чл.290 ГПК. Въззивното решение обаче не може да се допусне до касационно обжалване с оглед отсъствието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, което изключва значимостта на цитираното решение за производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по гр. д. № 3826/2015 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът Гаранционен фонд следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация Й. П. – В. разноски в размер на сумата 2 500 лв., представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба по сключен с адв. П. К. договор за правна помощ и съдействие от 20.01.2017 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1639 от 28.07.2016 г., постановено по гр. д. № 3826/2015 г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – [населено място] [улица], да заплати на Й. П. П. – В. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.3, сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :