2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по ч. гр. д. № 309/12 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352
гр. София, 04.07. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 309 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК.
Н. М. Н. обжалва определение № 288 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 199/12 г. на Върховен касационен съд ІІІ ГО, с което подадената от него частна касационна жалба е оставена без разглеждане. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба.
Ответниците по касация [фирма] [населено място], П. И. Г. и П. Й. Я. не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе, ВКС съобрази следното:
Видно е от данните по делото че с определение, постановено в съдебно заседание на 15.07.2011 г. по гр. д. № 37 453/10 г. състав на Софийски районен съд е наложил на Н. Н. 100 лв. глоба в полза на бюджета за това, че не спазва реда в съдебната зала. С определение от 27.07.2011 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за отмяна на наложената му глоба. С определение № 18 845 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 15 691/11 г. Софийски градски съд е потвърдил определението на СРС от 15.07.2011 г. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил частната касационна жалба срещу въззивното определение без разглеждане като е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като определението по чл. 92 ал. 1 ГПК не подлежи на касационен контрол.
Определението е законосъобразно. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи по-нататъшното развитие на делото, или определения с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което въззивният съд потвърждава определение на първоинстанционен съд по чл. 89 ал. 1 т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. По своя характер то е от категорията определения с които съдът администрира движението по делото и цели да организира и обезпечи бързото и законосъобразно развитие на производството, а не осуетява развитието му. Действително, в чл. 92 ал. 1 ГПК е уредена възможност за обжалване на глобите които са наложени на участниците в съдебното производство, но тези определения подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за пръв път от въззивен съд. Когато въззивният съд се е произнесъл като втора инстанция по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, какъвто е настоящият случай, редът за съдебен контрол е изчерпан, поради което частната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане от ВКС. Останалите доводи които се поддържат в частната жалба се отнасят до действията на първоинстанционния съд при събиране на доказателства и нямат връзка с настоящото производство за обжалване на наложена от съда глоба.
Предвид на изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 288 от 20.04.2012 г. по гр. д. № 199/12 г. на Върховен касационен съд ІІІ ГО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: