3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София, 05.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3025/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „БУЛКЛИМА”ЕООД, [населено място] против решение №2092 от 08.03.2018г. по т.д. 2587/2018г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация –„Алекс –ЕА”, ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. В. В. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение №468 от 02.03.2018г. по т.д. №817/17г. на Софийски градски съд, с което е бил отхвърлен предявеният от „ Булклима”ЕООД, срещу „ Алекс- ЕА”ЕООД, иск с правно основание чл.55,ал.1 предл. 3-то ЗЗД и по същество е отхвърлил същият иск като погасен по давност. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че съдът е бил сезиран с искане за връщане на заплатена от ищеца сума във връзка със сключения между страните договор от 11.06.2008г.- с предмет доставка и монтаж на асансьорна уредба. Съставът е приел, че претенцията е предявена на отпаднало основание за заплащане на първата от договорените суми, като част от цената по сделката, предвид заявения от възложителя отказ от поръчката, поради наличие на основателна причина за това. Съставът подробно е разгледал установеността на такава причина – издадените административни заповеди на гл. архитект на СО, променящи първоначалният инвестиционен проект и определящи липсата от необходимост от асансьорна уредба при приложение на промените. Прието е още, че нормата на чл.268 ЗЗД изисква единствено заявяването на оттегляне на поръчката да е достатъчно ясно и конкретно и достигайки до адресата валидно да прекрати договорната връзка, без да е необходимо да е извършено заплащането, уредено в нормата като разходи за изпълнителя и без това да е елемент от фактическия състав, водещ до възникване правните последици от отказа. Съставът е посочил, че иска е основателен, като ответникът е могъл да въведе възражение за прихващане с дължимите суми съобразно чл.268 ЗЗД, респективно да се позове на правоотблъскващото възражение за това, че тези суми са изразходвани за закупуване на договорената асансьорна уредба. След като не е установено от ответника, чиято е доказателствената тежест за тези разходи, респективно не са предявени насрещните му права, то и решението на първостепенния съд обосновало отхвърляне на иска, с оглед разходите които изпълнителят е направил е неправилно. Съставът е направил своят решаващ извод за погасяване на претенцията по давност, с оглед изтичане на давностния срок чието начало същият е извел от клаузата на чл. 4.3 от договора, с оглед това, че уговорения срок за монтажа и доставката на уредбата е бил 31.10.2008г. Така е извършена преценка за погасяване на иска по давност на 01.11.2013г. доколкото няма данни този срок да е спрян или прекъснат, като е изведено още, че към този момент се погасяват насрещните права на страните, поради което и своевременно заявеното възражение за изтекла давност е прието за основателно.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. В. И. е поставил въпросът – „От кой момент започва да тече петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД в хипотезата на третия фактически състав на чл.55,ал.1 ЗЗД”. Като допълнителен критерий, същият е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителните за съдилищата разяснения дадени с ПП ВС № 1 /79г. Страната е мотивирала това свое разбиране с оглед приетото с тази практика относно началния момент на погасителната давност като в третата хипотеза на чл.55 ,ал.1 ЗЗД е посочено, че е прието, че този начален момент на давностния срок е от отпадане на основанието.
Поставеният правен въпрос е релевантен, тъй като е свързан с решаващите изводи на състава, приел за погасен по давност предявения иск т.е. налице е общото основание за допускане на решението до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Основателни са и доводите за наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение, с разрешението на въпроса с цитираното ПП ВС № 1/79г. относно началния момент на погасителна давност. По този въпрос, ВС е приел, че началния момент на действие на погасителната давност по разглеждания от съда иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3-то е момента на отпадане на основанието, като това е момента на преустановяване на договорната връзка между старините, а не както е приел съставът от неизпълнение на задължението на изпълнителя. В този смисъл, приетото от въззивния съд, разгледано по-горе, съставлява отклонение от така посочената практика, от което следва, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване по въпроса поставен от касатора-, От кой момент започва да тече пет годишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД в хипотезата на третия фактически състав на чл.55,ал.1”
На основание чл.18,ал.2,т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът„ „Металик”АД, [населено място], следва да внесе държавна такса в размер на 1121.40лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2092 от 08.03.2018г. по т.д. 2587/2018г. на Софийски апелативен съд..
УКАЗВА на касатора – „БУЛКЛИМА”ЕООД, [населено място], в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер от 1121.40лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: