О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
София 07.03.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1432 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. Г. А.- П. чрез пълномощник адв.Е. Н. от САК срещу решение № 291 от 18.06.10г.,постановено по гр.дело № 446/10г.на Софийски окръжен съд,с което е отменено решение № 212 от 4.12.09г.по гр.дело № 238/09г.на Районен съд – Сливница и е отхвърлен искът на същата страна против [община] за отмяна на наложеното й със заповед № РД -66 от 9.03.09г.на кмета на общината дисциплинарно наказание”забележка”.
Като основание за допустимост на касационното обжалване жалбоподателката сочи визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Приложени са решения на състави на ВКС,постановени по реда по отменения ГПК.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № РД -66 от 9.03.09г.на кмета на [община],с която на ищцата З. Г. А. – П.,на длъжност директор на О.-1 „Б.”,е наложено дисциплинарно наказание”забележка” на основание чл.188 ал.1 КТ вр.с чл.187 т.1 и т.8 КТ,е законосъобразна.В връзка с релевирания довод за незаконност на уволнението поради нарушение на чл.193 ал.1 КТ са изложени съображения,че са спазени императивните изискванията на тази разпоредба относно задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения – на 26.02.09г.ищцата е дала писмени обяснения за вменените й нарушения в отговор на отправената й покана.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на ВКС,постановено по реда на отм.ГПК,в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/09г.по тълк.дело № 1/09г.на ОСГТК на ВКС.Поставените въпроси относно задължението на работодателя да спази процедурата по чл.193 КТ и да мотивира заповедта съгласно изискванията на чл.195 КТ не се разрешени в противоречие с приложените решения на състави на ВКС,по които е извършена преценка на доказателствата за всеки конкретен случай.Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи по поставените въпроси с приложените решения.Следва да се отбележи,че по поставените от жалбоподателката въпроси относно задължението на работодателя да спази процедурата по чл.193 ал.1 КТ и да мотивира заповедта има задължителна практика на ВКС – решение № 237 от 24.06.10г.по гр.дело № 826/09г.на ІV г.о.,решение № 322 от 5.05.10г.по гр.дело № 301/09г.на ІІІ г.о.,решение № 343 от 28.05.10г.по гр.дело № 799/09г.на ІІІ г.о.решение № 3 от 2.02.11г.по гр.дело № 1000/10г.на ІV г.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК.В решение № 237 от 24.06.10г.на ІV г.о. е прието,че действително изслушването на работника или служителя,или приемането на писмените му обяснения е задължение на работодателя.Законодателят е придал съществено значение на това задължително изискване,като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето,спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки.Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство,нито за форма на поканата на работодателя до работника или служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина,нито за посочване в писмена покана,че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство.С оглед същността на обясненията-средство за защита,чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника или служителя доказателства,което е необходимо за обективна преценка по повод конкретно извършено нарушение,в т.ч.на тежестта му,от значение е достигането на отправената покана –писмени или устна-за даване на такива до адресата.В решение № 3 от 2.02.11г.на ІV г.о. е прието,че работодателят е изпълнил изискването на закона за мотивиране на заповедта за наказание дори когато в нея липса описание на дисциплинарното нарушение,но има изрично позоваване на друг документ,който е доведен до знанието на работника по-рано или най-късно със самата заповед.
С оглед на изложеното се налага извод ,че по поставените въпроси съдебната практика е уеднаквена с посочените по – горе решения,постановени по реда на чл.290 ГПК и не са налице основания на допустимост на касационното обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 291 от 18.06.10г., постановено по гр.дело № 446/10г.на Софийски окръжен съд по жалба на З. Г. А.-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.