О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр.София, 07.04.2016г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N1319 описа на ВКС за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.01.2016г. по гр.д.№942/2015г., с което ОС Пазарджик е уважил предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
Жалбоподателят – [община], чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът Ф. С. О., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира заплащане на разноски
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е признал за незаконно и е отменил уволнението на Ф. С., извършено със Заповед №123/02.06.2015г. на Кмета на Община сърница за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ – поради съкращаване в щата и я е възстановил е на заеманата преди уволнението длъжност- „технически сътрудник” към [община].
Установено е по делото, че ищцата-ответник по жалба, е започнала работа в ответната новоутвърдена и новосъздадена [община], обл. П., по сключен първоначално срочен трудов договор, на длъжността „технически сътрудник“. и работно място „Администрация“, при пълен осемчасов работен ден, като с допълнително споразумение от 01.03.2015г. са потвърдени същите условия на възникналото трудово правоотношение от 05.01.2015г., но същото е трансформирано в безсрочно.Прието е, че ищцата-отвотник по жалба с нарочна заповед на Кмета е назначена да изпълнява и функциите на „длъжностно лице по гражданското състояние“/ДЛГС/.
Установено е от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от Кмета със заповед №№123/02.06.2015г, тоест след утвърдените по съответния ред, с решение на Общинския съвет нова структура и обща численост на общинската администрация на Община [населено място] и утвърденото от Кмета на Общината длъжностно разписание от 21.05.2015г. Констатирано е, че заповедта е връчена при отказ на служителя да я получи, оформен с подписа на двама свидетели.
Съдът, след анализ на събраните по делото даказателства е приел, че в случая не е налице реално съкращаване в щата, доколкото в резултат на новосъздадените с новото щатно разписание длъжности ”технически сътрудник-кмет” , „Главен специалист „ГРАО” и „Главен специалист Човешки ресурси”, основните, главните, съществени функции и задължения на „техническия сътрудник” са разпределени между трите новосъздадени длъжности по начин, че и по новите длъжности, тези функции са останали основни, водещи, съществени, даващи облика на основните задължения на съответната длъжност като предвидените нови трудови функции, така както са описани в длъжностните характеристики на трите длъжности са по-скоро детайлизиращи основните същностни функции на съкратената длъжност ”технически сътрудник” от една страна, от друга страна част от прибавените нови функции не са същностни, не са основни и не определят облика на съответната длъжност, не са важни и съществени по смисъла на закона, и не са свързани с основните цели на съответната длъжност и основните области на дейност на последната, а са само допълващи.
Изводът на въззивния съд за наличието на детайлизиране на функциите на съкратената длъжност ”технически сътрудник” в новосъздадените три длъжности е направен и при сравняване на основните функциите на „техническия сътрудник” с тези на „техническия сътрудник-кмет” новосъздадената длъжност „Главен специалист –ГРАО”.
Съдът е изложил съображения и за това, че дори да е налице реално съкращаване на щата поради липса на детайлизиране на функциите, или поради комбинирането им с нови съществени за тази новосъздадена длъжност трудови функции, то е следвало да се извърши задължителен подбор между служителите, заемащи тези сходни длъжности В случая, това не е сторено, което също води до незаконност на уволнението.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят-работодател, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: могат ли допълнително възложени задължения от работодателя да бъдат част от служебните задължения на работника за заеманата по трудов договор длъжност, ако същите съществено се отличават от тези описани в длъжностната характеристика и не са описани в последната, нито в трудовия договор, настъпва ли преклузия по чл.313 ГПК, ако ищеца отправи доказателствено искане по чл.147 ГПК след изтичанесрока указан от съда по реда на чл.312 ГПК, налице ли е реално съкращаване в щата, ако основните задължения на съкратената длъжност са разпределени между няколко длъжности. Поддържа, че са налица основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Представя решение от 08.07.2010г. по гр.д.№166/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което прието, че обхвата на първоначално възложените трудови функции и въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността са обективни факти, които са предмет на установяване в хода на съдебното производство по оспорване законността на уволнението, към които факти връчването на длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност няма отношение, решение от 03.10.2014г. по гр.д.№66/2014г., ІV г.о. с решение № 155/13.10.2010 г. по търг. дело № 1113/2009 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че забраната за установяване на договори, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, е досежно формалните договори, сключени в писмена форма; че при наличие на писмен договор не може със свидетели да се доказва, че впоследствие страните са се съгласили да изменят съдържанието на договора или да го отменят; и че преодоляването на тази забрана е уредено в разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ГПК – свидетелски показания са допустими, ако страните изразят съгласие свидетелите да бъдат допуснати за посочените обстоятелства. В същия смисъл е и разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 308/30.03.2012 г. по гр. дело № 786/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Представя и решение от 22.03.2011г. по гр.д.№776/2009г., ІV г.о. на ВКС, в което се посочва , че съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят тлябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение, решение от 29.06.2012г. по гр.д.№559/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е посочено, че за разлика от общия исков процес, в който съгласно чл.146 ГПК докладът по делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл.312, ал.1 ГПК, съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, като по направените своевременно искания във връзка с дадените указания, съдът се произнася в деня на постъпването им, а уредената в чл.313 ГПК преклузия настъпва, когато страните не са изпълнили дадените им указания. Поддържа, че са налице осднования по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси. На същите съдът е дал отговор в съответствие с практиката на ВКС според която/ изразена и в представените от жалбоподатя решения / не е налице съкращаване на щата, само когато съществените за длъжността трудови функции са запазени в новата длъжност, независимо, че има предвидени и допълнителни трудови задължения, щом те не са определящи са характера и съдържанието на работата. Приема се, че за характерът и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. В практиката се приема също така, че за да се прецени дали с новия щат има реално съкращаване чрез промяна в трудовите функции и задължения, трябва да се съпоставят същностните характеристики на длъжностите по новия и по стария щат. В случая съдът е приел, че функции от старата длъжност са включени като несъществена част от функциите на други длъжност, поради което не са определящи за характера и съдържанието на работата.
Не е ясно в каква връзка е поставен процесуалноправния въпрос, който е и общ „настъпва ли преклузия по чл.313 ГПК, ако ищеца отправи доказателствено искане по чл.147 ГПК след изтичанесрока указан от съда по реда на чл.312 ГПК”, а съдът би могъл да преценява единствено доколко конкретни поискани от касатора доказателства са били допустими и относими към спора и имала ли е основание въззивната инстанция да откаже събирането им. Подобна яснота в случая липсва, а и съдебният състав не може да конкретизира сам въпроса.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не се налага да бъде променяна, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по жалба следва да се присъдят направените пред ВКС разноски в размер на 300 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.01.2016г. по гр.д.№942/2015г. на ОС Пазарджик.
осъжда [община] да заплати на Ф. С. О. сумата 300 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: