О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
[населено място], 09.05.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д.№3538/2013г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК, образувано по касационна жалба на адв. К. Н. като процесуален представител на А. А. Ф., М. Я. А. и К. Я. М. от [населено място] срещу решение № 1219 от 19.06.2013г. постановено по гр.дело №604/2013г. на САС в частта, с която не са уважени исковете за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., като разлика между уважения размер от 80 000 лв. до претендирания от 100 000 лв. Касаторите, чрез процесуалния си представител, поддържат, че при определянето на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е взел предвид всички обстоятелства, които трябва да бъдат съобразени за да бъде спазен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД и присъденото обезщетение се явява занижено с оглед търпените болки и страдания. Не е взета предвид динамиката в икономическата конюнктура, която стои в основата на непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване – параграф 4, ал.3 и ал.4 ДР на КЗ. Присъденото застрахователно обезщетение не е съобразени с установените в параграф 27, ал.2 ПЗР на КЗ лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди до 1 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и до 5 000 000 лв. за две и повече пострадали лица. Като основание за допустимост на касационното обжалване се поддържат допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касация дружеството [фирма] – [населено място], чрез юрисконсулт И. Л. взема становище по основателността на касационната жалба, изложено в писмен отговор. Не е направени искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС по гр.дело №1085/2010г., с което са уважени субективно съединени искове по чл. 226, ал.1 КЗ за търпени болки и страдания от смъртта на Я. А. М., баща на децата М. и К.. С ищцата А. Ф. пострадалия е имал продължително съжителствуване като съпрузи повече от 12-13г. Присъдено е обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. За всеки един от ищците. Единственият спорен по делото въпрос е за размера на обезщетението. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът по същество е съобразил възрастта на пострадалия, отношенията в семейството, социално икономическата обстановка в страната към датата на деликта 15.04.2010г., обстоятелството, че починалия следствие на травми от ПТП е бил финансова опора на ищците.
Въпросът за спазване на принципа на справедливост при определяне на размера на обезщетението е релевантен за крайния изход на делото, но не са налице допълнителните предпоставки на закона по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Във фазата на селектиране на касационните жалби на преценка подлежат правните изводи на съда, а не правилността на възприетите по делото факти. При определяне на размера на обезщетението на ищците съдът е съобразил конкретно претърпените вреди, конкретно търпените болки и страдания от конкретното увреждане, които факти обаче не са предмет на обсъждане във фазата на допустимост на касационното производство. В този смисъл решението на съда е съобразено с Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС за обстоятелствата, които трябва да бъде съобразени от съда за спазване на въведения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на обезщетение. Разликата при присъждане на различен по размер обезщетения се дължи на различните факти по делата, с оглед на конкретно установените обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По въпроса за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на размера на обезщетенията за морални вреди има задължителна съдебна практика по чл.290 ГПК. В решение №95 постановено по т.дело № 916/2011г. на ВКС, ТК, І т.о. е прието, че лимитите нямат самостоятелно значение и те могат да бъдат взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формиране на критерия за справедливост, на което не противоречи обжалваното решение.
Не е налице соченото от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. При наличието на задължителна практика по релевирания в изложението към жалбата материалноправен въпрос не е допустимо да се поддържа едновременно с това и наличие на основанието по т3 на чл.280, ал.1 ГПК по същия въпрос, тъй като тези две предпоставки, обуславящи допустимост на касационния контрол, са дадени от законодателя алтернативно, а не кумулативно. По приложението на чл.52 ЗЗД има установена съдебна практика, която е зъдължителна за съдилищата. Както се посочи, доколкото има разлика в размера на обезщетенията за неимуществени вреди, причинени при ПТП, при присъждането им съдилищата се съобразяват с конкретните вреди, времето на протичане на оздравителния процес, степента на възстановяване от причинените травми, възрастта на пострадалия, осакатявания, загрозявания, моралните страдания и др., датата на увреждането, които не могат да бъдат еднакви при различните увреждания, а при вреди от смърт – с възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и неговите близки, които претендират обезщетение за неимуществени вреди, както и други обстоятелства.
С оглед на изложеното, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1219/19.06.2013 г., постановено по в.гр.д.№604/2013г. на Софийския апелативен съд, гражданска отделение, седми състав, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: