О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 352
гр.София, 09.04.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1186 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. А. М. от гр. Б., чрез процесуалния й представител адв. М, против решението от 23.03.2009г., постановено по в.гр.д. №3612/2006г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 09.06.2006г. по гр.д. №236/2005г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от С. А. М. срещу „Б”А. , гр. С., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Б”А. оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от С. А. М. срещу „Б”А. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, за установени предпоставките за уволнение на приложеното от работодателя основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата, включително, че към датата на уволнението е било налице реално съкращаване на щата. Прието е, че подборът е извършен съобразно критериите на чл.329 от КТ.
Касаторът счита, че въпросите: какви лица следва да участват в комисията за подбор и следва ли да познават професионалните качества на подбираните, са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагане на правната уредба. Нормата на чл.329 от КТ е ясна и по приложението й има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Приетото от въззивния съд, че работодателят може свободно да определи реда и начина – конкретната процедура за извършването на подбора, както и органът – едноличен или колективен, който да го извърши, е в съответствие с установената практика на ВКС, че законът не установява специален ред и форма за извършване на подбора, поради което извършването му подлежи на доказване с всички допустими доказателствени средства в процеса. Работодателят може да възложи извършването на подготовката за извършване на подбора на специално назначена от него комисия. Но и в този случай титуляр на правото на подбор си остава работодателят, а комисията е само негов помощен орган. Отделно от това в конкретния случай е установено, че анализът и сравняването на квалификацията и резултатите от работата на служителите е извършено въз основа на протоколи, изготвени от регионалния мениджър, който има непосредствени впечатления от работата на служителите, а също така участва и в комисията, назначена от работодателя. Поради това не може да се приеме, че въпросът дали подборът е извършен при наличие или липса на познания относно качествата на служителите, е решен от въззивния съд в противоречие с приложените решение №2034/28.12.2001г. по гр.д. №1581/2001г. , решение 985/09.12.2004г. по гр.д. №2043/2002г., решение №326/18.03.2008г. по гр.д. №1243/2007г. и решение №179/20.02.2003г. по гр.д. №2834/2001г., всички на ВКС, ІІІ г.о.
Няма основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по втория релевиран въпрос. Касаторът счита, че с въззивното решение и решението по спора за законност на уволнението на другия служител, заемал същата длъжност, противоречиво е решен въпросът дали към датата на прекратяване на трудовия договор е било налице премахване от щатното разписание на бройки от заеманата от ищеца длъжност. Невлязло в сила решение не може да обоснове достъп до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Отделно от това в случая релевираният въпрос не е решен противоречиво, предвид окончателното решаване на другия спор с решение №642 от 21.12.2009г. по гр.д. №3525/2008г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че съкращаването в щата предхожда уволнението.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 23.03.2009г., постановено по в.гр.д. №3612/2006г. на Софийски градски съд, по касационна жалба от С. А. М..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: