Определение №353 от 13.5.2014 по ч.пр. дело №2617/2617 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 353

гр.София, 13.05.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2617/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е частна жалба на Е. Т. Т. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 730 от 22.11.2013 г. по гр.д.№ 5707/ 2013 г., с което е оставена без разглеждане молбата му за допълване на определение по същото дело № 755/ 15.11.2012 г. в частта за разноските като просрочена.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като срокът за подаване на молба за допълване тече не от датата на постановяване на окончателния акт, а от датата на която страната е узнала за него. Счита, че ако съдът не е постановил своевременно акта си и не е връчил препис от него на страните, не може датата на постановяване на акта да поставя началото на течението на срока по чл.248 ал.1 ГПК и моли определението, с което молбата му за допълване е оставена без разглеждане, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна [фирма] и третото лице – помагач [фирма] не вземат становище.
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С определение № 755/ 15.11.2012 г. гр.д.№ 5707/ 2013 г. състав на Върховния касационен съд, ІІІ гражданско отделение, е уважил частна жалба на Е. Т. срещу акт на въззивен съд. Определението не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на постановяването му – 15.11.2012 г. На 04.02.2013 г. пълномощник на Е. Т. е подал молба за допълване на това определение чрез присъждане на разноските, направени в производството пред ВКС. С обжалваният в настоящето производство акт тази молба е оставена без разглеждане по същество като просрочена.
Определението е законосъобразно. Съгласно чл.248 ал.1 ГПК, допълването на окончателен съдебен акт относно дължимите в производството разноски може да бъде искано в месечен срок от постановяването му. Законът не предвижда задължение на страните да бъдат връчвани преписи от неподлежащите на обжалване актове. Срокът по чл.248 ал.1 ГПК е преклузивен и по отношение на окончателните актове на съда всякога тече от датата на постановяването им, а не от датата, на която заинтересованата от допълването страна е узнала за тях. Същите правни изводи са направени в обжалваното определение, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. № 730 от 22.11.2013 г. по гр.д.№ 5707/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top