4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
С., 13,05,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3233/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение№ 869 от 24.03.2013 г. по т.д. №3458/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответниците по касация – Т. К. Н. и Н. К. К. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Посочил е, че въпросът, „който трябва да бъде решен е трябва ли искът с правно основание чл.537, ал.2 ГПК да се предявяват в обективно съединение с исковете за установяване несъществуването на вписани обстоятелства по чл.29 ЗТР, или този иск трябва да бъде предхождан от отделни производства за установяване на нищожност на вписани обстоятелства или е достатъчно да предявяват само специалните искове за защита срещу вписване на несъществуващи обстоятелства”.В тази връзка е поддържал, че в подкрепа на особеното мнение на член на състава било и ТРОСТК №1/02г., с т.3 на което, според касатора нищожността на вписванията следвало да се установява с „отделни искове или със съединени искове”. Посочил е, че друг разрешен от въззивния състав въпрос бил този свързан с противоречивото приложение на чл.300 ГПК. В тази връзка е поддържано противоречие с решение №38/12г. на ВКС, І т.о., от което е цитирана част. Направено е оплакване, че съдът неправилно приел нищожност на договора за продажба на дружествени дялове от 18.12.2007г. и протокол на ОС от 20.12.2007г., тъй като само в наказателното производство било установено, че те са неистински документи.Така е изведен въпроса – „ Влязлата в сила присъда… има задължителна сила за гражданския съд… дали събраните в рамките на наказателното производство доказателства имат същата сила…”Развито е разбирането на страната, че след като в случая става въпрос за споразумение, и то за наказателното производство било приравнено на присъда, за гражданския съд възниквали въпроси относно „ благоприятните последици, които закона предвижда при сключване на споразумение в рамките на наказателния процес, липсата на изследване на конкретна вина и т.н.” Страната е извела това, че със споразумението било обективирано признание за използване на неистински документи, но ако било проведено следствие то резултата можело да бъде друг.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Материалноправният, респективно процесуалноправният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание първият поставен въпрос е релевантен. Поставеният, обаче общо от касатора въпрос формулиран като „ приложението на чл.300 ГПК” не е конкретизиран, нито свързан с конкретен решаващ мотив на въззивния съд, а изцяло отнесен към оплакванията на касатора за неправилност на акта,с оглед изразените от него оплаквания за неправилност на изводите на съда. Не е релевантен и въпроса дали събраните в рамките на наказателното производство доказателства имат задължителна сила за гражданския съд, тъй като този въпрос не е бил разглеждан от въззивния съд, а освен това е и извън предмета на спор. Решаващият състав е мотивирал извода си, свързан с неистинност на процесните документи с неоспореното от страните и прието по делото Споразумение от 01.10.2012г. за решаване на досъдебното производство№5212/09г, с което изрично е признато и установено както деянието – съзнателно използване на неистински документи/ изброени/, неговата противоправност, така и виновността на дееца. Налице е и влязла в сила присъда, с която също така е призната вината на А. за набавяне на имотна облага, чрез използване н неистински документи, сред които и процесните. Съдът е приел, че договора за продажба на дружествени дялове като консенсуален, поражда действие само с постигане на съгласие между страните, което не е налице, с оглед именно съставянето на тези неистински документи, признати с влязлата в сила присъда и споразумението за такива.С оглед тези решаващи изводи на съда поставените общи въпроси не отговарят на критериите на чл.280, ал.1 ГПК и не установяват наличие на общо основание за допускане на касационно обжалване.
По първият въпрос, който е релевантен следва да се приеме, че касатора не обосновава допълнителен критерий, за да са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Той е поддържал наличие на противоречие с т.3 на ТРОСГТК №1/02г. Такова противоречие, обаче страната не е обосновала конкретно с доводи относими към това, как поставения въпрос е бил разрешен в противоречие с разрешенията дадени с т.3 на тълкувателното решение. Страната е изразила съгласие с особеното мнение на член на състава и в тази връзка е посочила като подкрепящо това мнение обсъжданото тълкувателно решение. Така направен доводът няма относимост към допускането на касационно обжалване, а към правилността на изводите на състава и съответно се квалифицира по чл.281 ГПК и не може да обоснове извод за наличие на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Липсва конкретно изложение от касатора кой извод на решаващият състав влиза в противоречие с т.3 на ТРОСГТК №1/02г.,с който се разглеждат хипотези, различни от разгледаната от въззивния съд, при която е налице влязла в сила присъда, респ. приравнено с нея споразумение, установяващи неистинност на релевантните за вписването документи, липсата на конкретни доводи следва да се преценява като неустановеност на соченото основание.Липсва обосноваване на противоречие и с цитираното и приложено решение №38/12г. на ВКС, І т.о.дотолкова доколкото липсва фактически идентитет в хипотезите по сравняваните съдебни актове, а и въззивният съд в тази връзка не е приел нищо различно от цитираните части от касатора, свързани с начина на провеждане на доказването на несъществуването на обстоятелство, подлещажо на вписване. Същото е относимо и към цитираното от касатора решение № 20/12г. на ВКС, І т.о., с което е разрешен въпроса – дали наличието на влязло в сила решение, с което е прогласена нищожността на вписването на учредителна вноска влече след себе си нищожност на самия апорт при условие, че с влязло в сила решение не е обявена недействителността на учреденото дружество със специалния иск по чл.70ТЗ, нито е обявено за нищожно волеизявлението за внасяне на апорта… Този въпрос не е бил разглеждан в настоящия спор, нито е относим към него, за да е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът е разглеждал всички събрани по спора доказателства и е направил своят извод, с оглед установената конкретна фактическа обстановка, която е различна от тази по приложените решения на ВКС.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на хипотетични въпроси свързани с приложението чл.300 ГПК, който е достатъчно ясен и императивен, без да бъде обосновано в какво се изразява неговата неяснота водеща, според касатора до необходимост от тълкуване. Още повече, че както значението на споразумението, така и конкретно изброените факти задължителни за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от извършеното престъпление, също така са регламентирани изрично и ясно от закона, поради което и не се обосновава необходимост от тълкуване. Без правно значение за наличие на разглеждането основание е изложеното от страната разбиране относно това, че дееца се възползвал от по-благоприятните за него последици на споразумението, но ако било проведено следствие, то резултата можело да не бъде същия, тъй като хипотетичните възможности не обосновават правно разрешение относимо към спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение№ 869 от 24.03.2013 г. по т.д. №3458/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: