3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. София, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 4373 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. С., чрез адв. С. Д., срещу въззивно решение № 938 от 10.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 827/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която след отмяна на решението на РС –Пловдив, е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи; както и в частите относно мерките за упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Д. М. С. и режима на лични отношения с бащата.
В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, но не е формулирал конкретен правен въпрос, разрешаването на който да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изложението съдържа единствено доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение в частта му, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи, а не само съпругата.
Ответната страна по касационната жалба К. Д. П.-С., представлявана от адв. М. К., в писмения си отговор поддържа становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Касационната жалба в частта, с която се обжалва произнасянето на въззивния съд по въпроса за вината за прекратяването на брака, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно изричната разпоредба на чл.280, ал. 3, т. 2, предл. 2-ро ГПК / предишна – чл.280, ал.2, т.2, предл.2-ро ГПК – ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г. / не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, какъвто е и искът за произнасянето на съда по въпроса за вината за прекратяването на брака между съпрузите.
Касационната жалба, имаща за предмет въззивното решение в частта по спора за родителските права по отношение на детето Д. М. и определения режим на лични отношения с бащата, е допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд, обсъждайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, е приел, че родителите притежават необходимите качества, възможности, доходи и условия за отглеждането и възпитанието на детето Д. /на 11 години/; както и че между всеки от родителите и момичето е изградена здрава емоционална връзка на обич и доверие. Майката и бащата комуникират нормално помежду си и никой от тях не препятства и не ограничава контактите на детето с другия родител. Детето се развива нормално, има отличен успех в училище, чувства се добре както в дома на баща си, така и с новото семейство на майка си. И двамата възрастни са положили усилия и са осигурили условия Д. да расте спокойна и щастлива, въпреки раздялата в семейството й. Детето обича силно и двамата си родители, и е привързано еднакво към двамата. Упражняването на родителските права е предоставено на майката, след като съдът е обсъдил всички общозначими и специфични за случая обстоятелства, ръководейки се кое разрешение ще е в най-добрия интерес на детето. Същевременно, на бащата е определен разширен режим на лични контакти с Д., който е изцяло съобразен както със желанието на детето, така и с изградената топла емоционална връзка между двамата.
В изложението липсва формулиран конкретен правен въпрос, който да е бил предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за който жалбоподателят да е обосновал поддържаното специално основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК – че проблемът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението освен, че липсва изведен правен въпрос, развитите от страната доводи касаят само неправилността и необосноваността на изводите на въззивния съд по въпроса за вината за прекратяването на брака между съпрузите. Както се посочи по-горе, в тази част касационната жалба е недопустима за разглеждане, поради което дори и при наличие на формулиран правен въпрос, той не би бил относим и не би могъл да обоснове допускането на касационния контрол.
Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна по жалбата – К. П. – в писмения си отговор е направила искане за присъждане на разноските за касационното производство, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени, то съответно такива не й се дължат.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. С. С. срещу въззивно решение № 938/10.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 827/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта му, с която е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по гр.д. № 4373/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 938/10.07.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 827/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в останалата му обжалвана част.
Определението в тази част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.