5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 16.06.2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ: Дияна Ценева
Светлана Калинова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 712 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 16.11.2016г. по в.гр.д.№1559/2016г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което дружеството-жалбоподател е осъдено да премахне телена и метална ограда в ПИ №00702.528.52, находящ се в [населено място], което ограничава и неоснователно пречи на ищеца [фирма] за пълноценно ползване на имота според неговото предназначение и по-специално за изграждането на ограда съгласно издадено от [община] разрешение за строеж №313/11.12.2014г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по разрешените от въззивния съд въпроси:
1.Следва ли да се приеме, че при изтекла в полза на [фирма] над десет годишна придобивна давност върху недвижим имот чрез присъединяване на собственото владение към праводателя на ищеца, правото на собственост на ответната страна в производството не е доказано и не следва да бъде признавано;
2.Може ли да бъде извършвана транслативна сделка по нотариален ред между две страни след изтекла над десет годишна придобивна давност в полза на трето юридическо лице / [фирма]/, което е владяло необезпокоявано недвижимия имот над 10 години – още преди проведената приватизация от 1999г.;
3.Породила ли е изповяданата сделка на 03.11.2014г. между прехвърлителя [фирма] и приобретателя [фирма] своите правни последици по отношение на страните и трети лица;
4.Следва ли направеното възражение от [фирма] на основание чл.79 ЗС за изтекла над 10 годишна придобивна давност, касаеща процесния имот, да бъде уважено и взето под внимание при постановяване на съдебното решение предвид обстоятелството, че при изповядване на сделката праводателят на ищеца не е бил собственик на отчуждения в полза на ищеца недвижим имот;
5. Допустимо ли е с оглед изяснените в производството факти и обстоятелства при манифестирано право на собственост от страна на [фирма] спрямо ищеца и неговия праводател за владение на имота на годно законово основание-давностно владение, продължило необезпокоявано над 10 години /още от началото на 1980г./, когато [фирма] е поставил ламаринената ограда с бетонов фундамент, да бъде признато право на собственост на ищеца, а [фирма] да бъде осъден да премахне оградата.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Е. Д., действащ като [фирма], изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Д. Е. Д., действащ като [фирма] е предявил срещу [фирма] по реда на чл.109 ЗС иск за премахване на телена и метална ограда в ПИ с идентификатор 00702.528.52, находящ се в [населено място], промишлена зона „Север“, която ограничава и пречи за пълноценното ползване на вещта според нейното предназначение и по-специално на изграждане на ограда съгласно разрешение за строеж №313/11.12.2014г. на [община]. Поддържа, че е придобил правото на собственост върху имота на основание договор за покупко-продажба, сключен на 03.11.2014г.
С обжалваното решение така предявеният иск е приет за основателен.
От фактическа страна е прието за установено, че ищецът е придобил собствеността върху имота чрез транслативна сделка-договор за покупко-продажба от 03.11.2014г., обективиран в н.а.№117, том 18, дело №2953/2014г., след което се е снабдил с разрешение от [община] №313/11.12.2014г. да построи ограда с Н-2.20м., плътна от по-ниско прилежащия терен между собствения му недвижим имот и съседния УПИ X-21 в кв.13 по плана на ПЗ“Север“ на [населено място], по отношение на който имот [фирма] се легитимира като собственик въз основа на неоспорения н.а.№192, том 3, рег.№5718, дело 544/2003г. Въз основа на приетото по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ е прието за установено, че двата съседни имота са оградени с обща външна ограда от ламарина на бетонова основа, завършваща с телена мрежа, монтирана на винкелно желязо, наклонена към пътя и достъпът на ЕТ до закупения от него през 2014г. имот е през този на [фирма]. Прието е също така, че оградата е изградена приблизително през осемдесетте години на миналия век и е ограждала площадката на предприятието – бивше КК“Бригада“, като ПИ с идентификатор 00702.528.52 се намира в североизточния край на площадката.
Прието е, че след издаване на строително разрешение №313/11.12.2014г. ЕТ възложил на [фирма] премахването на старата ограда и изграждането на нова, на което [фирма] се противопоставил, определяйки в подаден до РП-Пловдив сигнал тези действия като ограничаващи и смущаващи правото му на собственост върху ПИ с идентификатор 00702.528.52. С оглед на това е прието, че спорът между страните е концентриран върху правото на собственост върху недвижимия имот, като на установения по делото деривативен способ за придобиване на собствеността от ЕТ [фирма] противопоставя възражение за придобиване на собствеността по силата на изтекла в негова полза придобивна давност чрез присъединяване на собственото си владение към това на неговия праводател [фирма], правоприемник на ДФ“Бригада“, с построяването на ограда през 1980г.
Възражението на [фирма] за придобиване правото на собственост върху имота по давност е прието за неоснователно. Прието е, че по делото не е доказано по отношение на невладеещия собственик да е било демонстрирано поведение, което несъмнено да сочи, че [фирма] упражнява собственическите правомощия за себе си, а напротив от представени по делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства е установено, че ЕТ и неговият праводател никога не са били явно отблъсквани като собственици от [фирма]. Изложени са съображения, че в тази връзка са и свидетелските показания на праводателя на ЕТ по транслативната сделка, според които от разпореждането с нея през 2014г. в полза на ЕТ не е бил явно отблъскван като собственик от [фирма] и никой не е предявявал претенции по отношение на този имот. Взето е предвид и обстоятелството, че [фирма], праводател на [фирма] е декларирал имота в данъчната служба и е заплащал данъците за имота за периода 1999-2014г., а след закупуването на имота от [фирма] на 03.11.2014г. до датата на завеждане на исковата молба /22.07.2015г./ не е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен срок, необходим за придобиване на недвижим имот по давност, доколкото в случая не се твърди добросъвестно владение по смисъла на ППВС №6/74г., т.3, като освен това ЕТ е инициирал и действия по защита на правото си на собственост чрез подадените от него жалби срещу търговското дружество до РП-Пловдив и [община].
За неоснователно е прието и твърдението на [фирма] за присъединяване на неговото владение към владението на праводателя му [фирма], тъй като не е установено между тези два правни субекта да е налице правоприемство. Изложени са съображения, че при частно правоприемство, за да може частният правоприемник да присъедини владението на праводателя си, самото правоприемство следва да е действително, т.е. договорът за прехвърляне на имота да е действителен, вкл. и да е сключен в предвидената от закона форма за действителност. В случая е прието, че не може да се осъществи присъединяване на владение при универсално правоприемство, тъй като от извършената от съда служебна справка в Търговския регистър е установено, че с решение №7738 от 28.12.2002г. по ф.д.№3740/2002г. по описа на ПОС е вписано новообразувано АД с фирма „Г.“, което не се явява правоприемник на [фирма]. Прието е за установено също така, че [фирма] е апортирало в капитала на [фирма] недвижими имоти, вкл. УПИ Х-21- стопанска дейност, кв.13 по плана на ПЗ“Север“, по отношение на който [фирма] се е снабдил и с представения по делото н.а.№193, том 3, рег.№5718, дело 544/2003г. Изложени са съображения, че при непаричната апортна вноска настъпва правоприемство само по отношение на правото на собственост върху недвижимия имот, който се внася като непарична вноска, а не се установява [фирма] са е апортирало в капитала на [фирма] имота, закупен от ЕТ на 03.11.2014г.
И тъй като [фирма] не оспорва, че се е противопоставил на предприетите от ЕТ дейности по премахването на старата ограда и изграждането на нова и е посочил тези дейности в подаден до РП-Пловдив сигнал, е прието, че с тези действия на дружеството се нарушава правото на ЕТ да осъществява правото си на собственик върху недвижимия имот с идентификатор 00702.528.52 и [фирма] следва да бъде осъдено да премахне ограждащата имота телена и метална ограда.
С оглед така изложените от въззивния съд съображения относно недоказаност на поддържаното от касатора придобивно основание следва да се приеме, че съдържащите се в изложението основания за допускане на касационно обжалване не са налице. На първо място по причина, че доводите на касатора по обосноваване на основанията за допускане на касационно обжалване се свързват само и единствено с твърденията за установените по делото /отново по твърдения на касатора/ факти и обстоятелства и правните последици, които касаторът свързва с тяхното осъществяване с оглед поддържаната от него защитна теза в процеса – първият, вторият и петият въпрос се основават на твърдението, че по делото е установена изтеклата в полза на касатора придобивна давност, а четвъртият – на твърдението, че праводателят на предявилото иска лице не е бил собственик на имота при изповядване на сделката през 2014г., като се иска допускане на касационно обжалване по въпроси, касаещи правните последици на изтеклата придобивна давност. Така изложените доводи обаче не са били споделени от въззивния съд, т.е. установената по делото фактическа обстановка се различава от твърдяната от касатора. Още повече, че въпросът за действията, чрез които се упражнява владение, е фактически, а не правен, като практиката на ВКС досежно настъпването на правните последици от изтекла придобивна давност е константна и с нея въззивният съд се е съобразил, приемайки, че такива последици настъпват само ако по делото е установено наличието на предвидените в чл.79 ЗС предпоставки. Четвъртият поставен въпрос пък се основава на тезата за недоказаност правата на А. Г., праводател на предявилото иска лице, но доколкото касаторът не е въвел в спорния предмет доводи за липса на предпоставки за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на праводателите на А. Г., така поставеният въпрос следва да се приеме за ирелевантен.
Поставените от касатора въпроси в този смисъл представляват по естеството си касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свързани са с разрешаването на конкретен правен спор, който не сочи на такива особености, които да допринесат за развитието на правото, каквото основание за допускане на касационно обжалване се поддържа.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението, постановено на 16.11.2016г. по в.гр.д.№1559/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Д. Е. Д., действащ като [фирма] сумата 1100лв. /хиляда и сто лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: