О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 20.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3931/2014 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Х. А. Т.,чрез пълномощника му адвокат С. Ц.,против решение №17/01.04.2014г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№23/2014г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №332/06.12.2013г.,постановено по гр.д.№2369/2012г. по описа на Бургаски окръжен съд и вместо него е постановено:отхвърля предявеният от Х. А. Т. иск за признаване за установено по отношение на ответницата Г. С. Т.,че е единствен собственик на имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.620.182.1.4 по ККР [населено място],с площ от 82,01кв.м,намиращ се в сграда №1,разположена в ПИ с идентификатор 07079.620.182,с предназначение жилище,апартамент на адрес:гр.Б., [улица],ет.2,ап.4,ведно с прилежащото му избено помещение №2,разположено в сутерена,с площ от 18,79кв.м,както и съответните общо 9,948% ид.части от общите части на сградата и правото на строеж,придобит чрез покупко-продажба,обективирана с нот.акт №7962/2006г. на нотариус Ф. И..
В касационната жалба се излагат оплаквания,че постановеното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба Г. С. Т.,в писмения си отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 16.03.2012г.,като по време на брака им е сключен договор за покупко-продажба на процесния имот между родителите на ищеца Е. и А. Т.,в качеството им на продавачи и ищеца Х. Т.,в качеството на купувач.Във връзка със заявената от ищеца претенция,че процесния имот,въпреки че е бил придобит по време на брака му с ответницата,е негова изключителна собственост на основание чл.22,ал.1,изр.1,предл.2 СК с оглед на твърденията в исковата молба,съдът е посочил, че последният е длъжен да установи по безспорен и несъмнен начин,че извършената сделка е дарение,различна от официално удостоверената,обективирана в нотариалния акт-покупко-продажба,което би довело до опровергаване на презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи съгласно член 21,ал.3 СК.Съдът е анализирал доказателствата по делото,на които се позовава ищеца,а именно така нареченото „обратно писмо” без дата,с което прехвърлителите Е. и Н. Т. и ищецът Х. Т. удостоверяват,че извършената сделка с посочения нотариален акт представлява дарение,като посочената цена не е изплатена от купувача и не е получена от продавачите и за разкриване на симулацията пред първоинстанционния съд са депозирани свидетелски показания от бащата на ищеца-свидетеля А. Т.,който поддържа написаното в обратното писмо,заявява че същото е подписано едновременно със съпругата му Е. Т./починала на 13.11.2008г./,а същото така е обсъдил и показанията в тази връзка на останалите разпитани свидетели.Наред с това,за да достигне до крайния извод за неоснователността на заявената от ищеца претенция,съдът е взел предвид,че ответницата Г. С. не е участвала в договора за покупко-продажба на процесния имот и не е подписала изготвеното „обратно писмо”-последното не я обвърза,също така се е позовал на заключението на вещите лица по изслушаната тройна графологична експертиза,възприета като обективна и компетентна,установяваща,че подписът на Е. Т. не е положен от нея,които разколебават твърденията на ищеца за подписването на това писмо приживе от майка му Е. Т.,както и факта че самият ищец е декларирал процесния имот година по-късно,посочвайки в същата като собственик и съпругата си Г. С.-с квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях.От друга страна съдът е отчел,че нотариалния акт има характер на официален документ само в частта за нотариалните удостоверявания,предвидени в закона,а по отношение частта за заплащане на продажната цена на имота има характер на разписка,респ. признание на този факт,което според изводите на съда не е било оборено.В резултат това съдът е приел,че от ищеца не е проведено пълно и главно доказване на възражението за оборване на съвместния принос в придобиване на процесния апартамент.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява/цитирам/:
„1.Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК,а именно:Въззивният съд е нарушил разпоредбата на член 195,ал.1 от ГПК,като остави без уважение искането ми за допускане на съдебно-медицинска експертиза с поставените задачи в с.з.,проведено на 05.03.2014г.
С оглед на това,след като остави без уважение искането ми за назначаване на СМЕ,въззивният съд не изясни спора от фактическа страна и постанови едно порочно решение,в нарушение на задължителната практика на ВКС,съгласно която в случай,че в предмета на делото са наведени твърдения за факти,установяването на които е свързано със специални знания или са представени доказателства,преценката на които изисква специални знания,по делото е задължително следва да се изслуша експертно заключение.”,
като в подкрепа касаторът цитира задължителна съдебна практика на ВКС.
Въпреки наличието на тази практика на ВКС в точка 2 от изложението си касаторът,без други аргументи,алтернативно твърди,че същият процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото.
Така поставения правен въпрос е неотносим ,тъй като не е обусловил правните изводи на съда по спора,защото във въззивната инстанция настоящият касатор ,е поискал допускане на медицинска експертиза за здравословното състояние на майка му Е. Т.,въвеждайки нови твърдения,респективно нови обстоятелства към предмета на спора,както и представянето на нови доказателства в тази връзка в това производство.
В точка трета от изложението се посочва:
„Въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 от ГПК,а именно:БАС не е направил анализ на всичките гласни доказателства,не е посочил защо дава вяра на показанията на едната група свидетели,респективно защо не кредитира другата група свидетели.”
С оглед изложеното в решаващите мотиви на въззивния съд,касационния съд намира,че не е налице тази хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,тъй като съдът е изпълнил задължението си,като неговата оценка е свързана с анализ на всички доказателства по делото,като не е необходимо поотделна преценка,а цялостна такава с оглед крайния извод на съда,което е в съответствие и с цитираната от касатора задължителна практика на ВКС.
В точка четири от изложението на касатора,както и в точка пет от същото,липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото и който да е обусловил правните изводи на съда,а са излагат само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,като в подкрепа се цитира съдебна практика на ВКС.
Касаторът в точка шест от изложението си твърди,че/цитирам/:
„Въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС-налице е приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК,а именно:Обвързан ли е неучаствалия в прехвърлителната сделка съпруг,с обратното писмо подписано само от страните по договора,респективно противопоставим ли този обратен документ на неучастващия съпруг?”
Даденото от съда разрешение на този въпрос,съгласно посоченото по-горе в решаващите му мотиви не е в противоречие с цитираната задължителна съдебна практиката на ВКС-решение по гр.д.№356/2010Г.,ІІІго на ВКС,а напротив в съответствие с тази практика,като в случая е налице предвиденото изключение за неучаствалия в сделката съпруг,която е насочена към намаляване на имуществото му/чрез изключването и от съпружеската имуществена общност,при евентуално оборване на презумпцията/-то тогава последният има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказването,респ. оспорването на симулация.След като този въпрос е разрешен със задължителна съдебна практика на ВКС,съдилищата следва да се съобразят с тази практика,поради което не е налице по този въпрос противоречиво решаване на същия от съдилищата,както твърди касаторът в точка седем от изложението си.
В края на изложението си/точка осем/ касаторът формулира правен въпрос,който е напълно неотносим както към спора,така и към възприетото с решаващите мотиви от въззивния съд.
На ответницата по касационната жалба Г. С. Т.,следва да се присъдят на основание член 78,ал.2 ГПК,направените разноски за настоящото касационно производство в размер на 1500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие/лист 31/
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №17/01.04.2014г. на Бургаски апелативен съд,постановено по гр.д.№23/2014г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Х. А. Т. от [населено място] да заплати на Г. С. Т. сумата от 1500 лева/хиляда и петстотин лева/ разноски по делото за настоящата инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: