О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 353
гр. София 23. 07. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми юли две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 3508/ 2013 г. по описа на ВКС, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Господин Я. Г. и В. Я. Х. са обжалвали определението на Ямболския окръжен съд № 20 от 22.01.2013г. по ч. гр.д.№ 30/2013 г. което е потвърдено определението на Ямболския районен съд № 2509 от 07.12.2012 г. по гр.д.№ 2437/2012 г. във връзка с подсъдността.
Ответницата Т. Г. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а и по същество частната жалба е неоснователна. Не е претендирала присъждане на разноски.
С обжалваното определение е прието, че искът за разваляне на аренден договор не е между изчерпателно изброените в чл.109 ГПК , поради което е неприложима уредената в него подсъдност и основателно е уважено направеното в срок от ответницата възражение за неподсъдност на делото на Ямболския районен съд съгласно чл.105 ГПК , в района на който не се намира нейния постоянен адрес. Въззивният съд е приел за неоснователен доводът на жалбоподателите, че е нарушено вещно право на ползване, тъй като арендния договор не поражда вещни права, а обвързва страните с облигационни отношения.
Частната жалба е подадена в срок и е допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос за подсъдността на исковете по чл.28 от Закона за арендата в земеделието като се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросът е от значение за делото, обусловил е решаващите изводи на съда, следователно е налице общата предпоставка на чл.280 ал.1 ГПК. ВКС обаче се е произнесъл със задължителна съдебна практика, което изключва основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК при липса на доводи за необходимост тя да бъде изоставена като погрешна или осъвременена поради промяна в законодателството или обществените условия. С определение по ч.гр.д.№ 519/2010г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е прието, че вещни права върху недвижими имоти, са право на собственост, ограничени вещни права, сервитути. Не са вещни исковете , предявени за защита на облигационни субективни права, включително за права, възникнали от договорен източник. Следователно повдигнатият въпрос за подсъдността на искове за разваляне на договори с облигационен характер, какъвто е договора за аренда по чл.2 от Закона за арендата в земеделието , при които се предоставя само право на временно ползване на земеделска земя, като разновидност на договора за наем по чл. 228 ЗЗД, е разрешен в задължителната съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното определение. С оглед на изложеното не са налице хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК и частната касационна жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И ::
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Ямболския окръжен съд № 20 от 22.01.2013г. по ч. гр.д.№ 30/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: