О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 26.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 2161 по описа на Върховния касационен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 9930/20.05.2019 г. на К. И. Б. против определение № 1489/02.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3190/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му с от 08.11.2018г. с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК с искане да бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса във връзка с администрирането на касационна частна жалба с вх. № 17485/11.10.2018 г. срещу определение №2781/04.09.2018 г. по ч.гр.д. № 3190/2018 г. по описа на САС.
Искането в частната жалба е да се отмени определението и да се уважи молбата за предоставяне на правна помощ и да бъде освободен от внасяне на държавна такса в производството.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение на апелативен съд и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молителят не е материално затруднен и може да заплати държавна такса в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение в минималния размер, поради което е отказал да предостави правна помощ и да го освободи от внасяне на дължимата държавна такса.
Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Право на такова освобождаване имат лицата, които нямат имущество и доходи. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за плащане на държавна такса по делото. Предпоставките за освобождаване от държавна такса в чл.83, ал.2 ГПК са идентични с тези по чл.23, ал.3 ЗПП при искане за предоставяне на правна помощ. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят има достатъчно доходи и имущество, от които без затруднение би могъл да си набави средства и да заплати държавната такса, определена от законодателя в минималния размер на сумата от 15 лева. Предвид това, правилно администриращия частната касационна жалба въззивен Софийски апелативен съд е достигнал до извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса, доколкото съдът се позовал и на служебно известни му данни, за наличие на достатъчно имущество /в т.ч. недвижимо/, притежавано от К. Б., което по смисъла на закона представлява източник на доходи и обуславя отхвърлянето на молбата по чл.83, ал.2 ГПК. Правилно въззивният съд е оставил без уважение и искането на жалбоподателя за допускане на правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗПП правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Установените в случая данни за имущественото състояние на К. Б. подкрепят формирания от съда извод, че същият разполага с възможност сам да заплати дължимото за съответното производство адвокатско възнаграждение съобразно предвидените размери в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено и делото отново следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за по-нататъшно администриране на частна касационна жалба с вх. № 17485/11.10.2018 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1489/02.05.2019 г. по ч.гр.д. № 3190/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за по-нататъшно администриране на частна жалба с вх. № 17485/11.10.2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: