О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
[населено място] 28.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 5352 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Областна администрация – В., представлявана от областния управител на област с административен център – В., чрез процесуалния представител по чл.32, т.3 ГПК младши експерт Т., срещу решение от 24.08.2016г., постановено по в.гр.д.№1411/2016г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 30.05.2016г. по гр.д.№1721/2016г. на Районен съд – Варна за уважаване на предявените от В. М. Ф. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба В. М. Ф., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от В. М. Ф. срещу от Областна администрация – В., представлявана от областния управител на област с административен център – В., искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № РД-16-7706-19/14.01.2016г. на областния управител на област с административен център – В.; за възстановяване на длъжността „изпълнител – оперативен дежурен на О.“ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
В. съд е приел за незаконосъобразно дисциплинарното уволнение поради несъответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание и тежестта на извършеното нарушение. Установено е, че служителят не е изпълнил разпореждането на С. /старши експерт по О. и УС/, да замества Д. /поставен временно на пропускателя, тъй като един от служителите бил болен/ за няколко минути на пропускателя, докато последният занесе на С. необходимите документи на третия етаж на сградата. По реда на чл. 193 КТ служителят дава обяснения, че е останал в своя кабинет и не се е подчинил на указанията на С., тъй като неговите задължения са били да получава своевременно информация за настъпването на различни по характер събития именно от своето работно място, тъй като на пропуска нямало телефон с Министерството на отбраната, както и станция за У. свързка с Общинските съвети по сигурност и технически комплекст за оповестяване. Съгласно длъжностната характеристика оперативният дежурен на О. има 12 часово дежурство и е задължен да оповестява ръководния състав на Областна администрация В. и общините при извънредни ситуации: кризи, стихийни бедствия и крупни производствени аварии, мобилизация, при необходимост от евакуация, както и при провеждане на различни състояния и степени на готовност. По длъжностна характеристика служителят е имал задължение да приема от дежурния пропускател охраната на Областна администрация, но само за часовия период от 19.00 до 07.00 часа, като в 19.00 часа или след напускане на последния служител от отдел ДС, да пуска системата С. в сградата на Държавна собственост, и след това да я снема в 06.00 часа. В случая неизпълнението на указанията на С. е станало към 10.00 часа, момент, през който ищецът е нямал пряко задължение да стои на пропускателя. Съобразно длъжностната му характеристика той е имал задължението да изпълнява и допълнителните задачи, възложени му от ст.експерта О. и УС, но само ако последните са във връзка с основните функции за длъжността на ищеца. Установено е, че независимо че не е отишъл на пропуска обаче, ищецът все пак е включил системата за видеонаблюдение на широк екран фоайето на Областна администрация, за да наблюдава влизащите в сградата хора и да осъществява визуален контрол на пропуска. Прието е от въззивния съд, че по никакъв начин поведението на ищеца не представлява такова нарушение, което да доведе до налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. От поведението му не са настъпили никакви негативни последици както на сградния фонд на областната администрация, така и за някой служител или гражданин. В случая входът е бил под наблюдение, въпреки, че ищецът не е отишъл на пропуска. По делото не са представени и доказателства, установяващи, че работникът е бил наказван дисциплинарно.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на въззивното решение, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Н. на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Дори и да може да се приеме, въз основа на първото от цитираните от касатора решения на ВКС относно разрешения с него правен въпрос, че се поставя правен по приложението на чл.189, ал.1 КТ, не може да се приеме, че въззивното решение е в противоречие с посоченото решение №372 от 01.07.2010г. по гр.д.№1040/2009г. на ВКС, ІVг.о. С него е прието, че дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице; Тази преценка следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при полагането на труд; При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол. Относно критериите, които са от значение за определяне на дисциплинарното наказание, въззивното решение не е в противоречие с посочената от касатора задължителна съдебна практика, в какъвто смисъл е и цитираното във въззивното решение постановено по реда на чл.290 ГПК съдебно решение по приложението на чл.189 КТ, а именно решение № 227/29.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1417/2011 г., ІІІ г.о.,с което също е прието, че преценката за тежестта на нарушението следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършената дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение. К. в случая не е посочил да е налице конкретно обстоятелство от значение за тежестта на нарушението от ищеца, което е взето предвид от работодателя, но не е обсъдено във въззивното решение. К. в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изразява несъгласие с крайния извод на въззивния съд за несъответствие на тежестта на наложеното наказание с тежестта на дисциплинарното нарушение. В касационната жалба оплакванията са за необоснованост на изводите на въззивния съд по относимите обстоятелства за определяне на дисциплинарното наказание. Несъгласието на касатора с изводите във въззивното решение обаче не може да обоснове допускане на касационно обжалване. Останалите посочени от касатора решения на ВКС са цитирани от касатора в частта от мотивите им по съществото на конкретния спор и преценката на съда при обстоятелствата по конкретния спор за съответствието на тежестта на дисциплинарното нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно нарушение, която винаги е конкретна. Не се касае и до идентични случаи, за да се приемат тези решения като доказателство за наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Практиката на ВКС, вкл. посочените решения по чл.290 ГПК, дава разяснения по приложението на чл.189 ГПК за критериите, по които при всеки отделен случай се определя дисциплинарното наказание от работодателя и които се съобразяват от съда при преценката по конкретното дисциплинарно уволнение за съответствието на тежестта на дисциплинарното нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно нарушение. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е съответствието на тежестта на дисциплинарното нарушение и тежестта на наложеното дисциплинарно нарушение, при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационната инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
К. представя решение от 13.12.2007г. по к.гр.д.№618/2007г. на Софийски апелативен съд, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
500лв. – за адвокатски възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 24.08.2016г., постановено по в.гр.д.№1411/2016г. на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА Областна администрация – В., представлявана от областния управител на област с административен център – В., да заплати на В. М. Ф. с ЕГН [ЕГН] сумата 500лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: