O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 29.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 2229 / 2019 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 13461/ 02.05.2019 г. на С. Б. Л., чрез адв. К. К., срещу определение № 1168 от 10.04.2019 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 600/2019 г. за потвърждаване на определение № 997 от 21.01.2019 г. на Варненския районен съд по гр.д. №18302/2018 г., с което производството по предявените от касаторката искове за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. И. К., определяне на режима на лични отношения с бащата И. Г. К., както и осъждането му да заплаща месечна парична издръжка в минималния за страната размер, е прекратено на основание чл. 5, ал.1 от Х. конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. поради липса на международна компетентност на българския съд
С жалбата се иска отмяна на определението като незаконосъобразно. Изтъква се, че то е постановено при несъобразяване с всички релевантни към предмета на произнасянето обстоятелства, в частност с наведения факт, че бащата е отнесъл искане за споделено бащинство пред медиатор към швейцарски съд като съд по местопребиваването на родителите и детето, без да е постигнато споразумение, без да е внесен иск в съда и относно институт, който нашето право не признава. Поддържа се, че българският съд е следвало да спре производството до произнасяне на съда в Швейцария по претенцията за посоченото споделено родителство. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се извеждат три процесуалноправни по своя характер въпроса с твърдение, че са обуславящи и във връзка със специалните основания по чл. 280, ал.1,т.1 и т. 3 ГПК, като се цитира и прилага практика на ВКС.
Съставът на ВКС, IV- то г.о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и правен интерес от процесуалното действие, срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ по см. на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК и съгл. чл. 28 КМЧП въззивен съдебен акт, така е допустима.
Относно допускане на касационното обжалване, съставът на ВКС, IV- то г.о. съобразява и намира следното:
Варненският районен съд пред когото е образувано гр.д. №18302/2018 г е бил сезиран с исковата молба на С. Б. Л. срещу И. Г. К. с иск за предоставяне упражняването на родителските права относно общото родено без брак малолетно дете Е. И. К., както и за определяне на режим на лични контакти на бащата с детето и заплащане от последния на издръжка. Изтъкнато е, че и тримата понастоящем пребивават на територията на Швейцария, детето живее при майка си, а двамата родители са били във фактическо съжителство, но понастоящем са разделени. Приложено е удостоверение за раждане на детето, от което е видно, че произходът му от ответника е установен. Служебно от НБД е изискана справка от която е видно, че и двамата родители са със запазено българско гражданство, макар да са наведени твърдения за двойно гражданство на майката и на детето – освен българско, и белгийско. В изпълнение на указания на първоинстанционния съд е посочено, че бащата е отнесъл до медиатор към съда в [населено място], Швейцария, искане за споделено родителство, по което не е постигнато споразумение.
За да потвърди прекратяването на делото от районния съд поради липса на международна компетентност по предявените искове по аргумент от чл. 5, ал. 1 от Х. конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., определящ като компетентен съда по обичайното местопребиваване на детето, окръжният съд, след като е квалифицирал исковете като иск по чл. 127, ал. 2 СК, е приел от правна страна , че те попадат в приложното поле на Конвенцията съгл. чл. 3 , б. „а“ и б.“ б“ от същата, отчитайки че местопребиваването на детето от 2017 г. насам, а и понастоящем, е в Швейцария. Съобразил е изключенията предвидени в чл. 9 и чл. 10 на Конвенцията, предоставящи възможност на органа, чийто гражданин е детето да замоли компетентния по чл. 5 от Конвенцията съд да му отстъпи компетентност при положителна преценка, че именно той ( съдът по гражданството на детето) разполага с повече възможности в конкретния случай да защити в максимална степен висшия му интерес, като е приел, че такива не са налице тъй като и детето и двамата родители живеят на територията на Конфедерация Швейцария, поради което именно швейцарският съд може да прецени най –добре всички релевантни за спора обстоятелства през призмата на интереса на детето, както и да събере доказателствата за тях, вкл. да изслуша и двамата родители.
За да се допусне до касационно обжалване един въззивен съдебен акт, ( вън от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК) е небходимо наличието на две кумулативно дадени предпоставки съгл. приетото в ТР №1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС по чл. 280, ал.1, т.1- т. 3 ГПК, което запазва своята актуалност и след редакцията на чл. 280 със ЗИДГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). Първата, обща по своя характер, предпоставка е касаторът да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е включен в предмета на делото и по който въззивният съд да се е произнесъл в мотивите на акта, като това произнасяне да е подготвило, обусловило крайната му решаваща воля, изразена в диспозитива. Досежно втората предпоставка, специална по своя характер, то всяка една от уредените в чл. 280, ал. 1, т.1- т. 3 ГПК хипотези, щом е налице при едновременното наличие с общата, обосновава допускане на касационното обжалване. Липсата на общата или на специална предпоставка обуславя недопускане на касационното обжалване.
Като първи в изложението касаторът поставя въпроса за това длъжна ли е въззивната инстанция да следи служебно за интереса на невършилите пълнолетие деца при произнасяне за издръжката им при наличие на международен елемент по предявен иск за издръжка и задължен ли е да се произнесе по такъв въпрос. Този въпрос не разкрива характеристиките на обща предпоставка, защото не е обуславящ изхода на делото пред въззивния съд. Въпросът, както е видно и от съображенията на самия касатор, е по правилността на обжалваното определение, тъй като е поставен в контекста на оплакването, че искът за издръжка е отделен иск, който е изключен от обхвата на Х. конвенция за родителската отговорност и международната си компетентност по него въззивният съд е следвало да проверява отделно и съобразно разпоредбите на КМЧП. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване като прави безпредметно обсъждането на цитираната от касатора за обосноваване на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК практика на ВКС. Независимо от това, настоящият състав счита за необходимо да посочи, че цитираната съдебна практика е неотносима и без връзка както с въпроса , така и с предмета на делото. ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС няма за предмет международната компетентност на българския съд, нито допустимостта или основателността на иск за издръжка между лица в семейноправна връзка. С определение № 515 от 02.11.2018 г. на ВКС , IV -то г.о по ч.гр.д. № 3788/2018 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса кои норми от КМЧП уреждат международната компетентност на българския съд в контекста на разграничаването им от нормите уреждащи приложимото материално право. С решение № 131 от 01.06.2015 г. на ВКС , III-то г.о. по гр.д. № 6927/ 2014 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса дали при промяна на присъдена издръжка съдът следва да съобразява като обстоятелство факта, че ответникът е задължен за издръжка и към друго свое малолетно дете. Решение № 208 от 25.02.2010 г на ВКС, II-ро т.о. по т.д. № 635/ 2008 г. има за предмет искове за изпълнение на договор и за обезщетение за забавата между търговци. Без всякаква връзка с предмета на делото, по което е постановено обжалваното определение, е и цитираното определение № 540 от 05.08.2014 г. на ВКС , II -ро то. по ч.т.д. № 990/2014 г., с което е разгледан въпроса за приложимостта на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП във връзка с иск за изпълнение на договор, по който вземането е цедирано.
Не разкрива характеристиките на обуславящ и поставеният като трети в изложението въпрос за това предвидена ли е в конкретна норма на КМЧП самостоятелна предпоставка уреждаща международната компетентност на българския съд по искове за издръжка на дете. Въпросът е зададен във връзка с оплакването, че Х. конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., е неприложима относно исковете за издръжка по силата на чл. 4, б. „е“ от същата. Въззивният съд в обжалваното определение е приел обратното- че Конвенцията е приложима, така до обсъждането и приложението на нормите на КМЧП уреждащи международната компетентност на българския съд по иск за издръжка или тези уреждащи приложимото материално право в обжалваното определение не се е стигнало. Отделно от това неотносима е и цитираната във връзка с този въпрос от касатора практика, а именно определение № 515 от 02.11.2018 г. на ВКС, IV-то г.о., по ч.гр.д. № 3788/2018 г., решение№ 131 от 01.06.2015 г. на ВКС, III-то г.о., по гр.д. № 6927/ 2014 г., решение № 208 от 25.02.2010 г. на ВКС, II-ро т.о., по т.д. № 635/ 2008 г., определение № 540 от 05.08.2014 г. на ВКС, II-ро т.о., по ч.т.д. № 990/2014 г. по съображенията изложени по- горе във връзка с първия поставен въпрос.
Вторият въпрос за приложимостта на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. спрямо иск за издръжка на малолетно дете, български гражданин, родено от родители с българско гражданство, всички пребиваващи на територията на държава, която не е член на ЕС е обуславящ. Това е така тъй като въззивният съд в акта си е приел, че Конвенцията се прилага и спрямо иск за издръжка, съединен с иска за предоставяне упражняването на родителските права относно дете, чиито родители, а и то самото са български граждани. Не са налице обаче наведените специални предпоставки по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК. Произнасянето на настоящия състав по въпроса няма да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него е налице формирана практика на ВКС, в която се приема, че в случаите на обективно съединяване на иска за издръжка с искове за родителската отговорност, каквито са тези за предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето, при наличие международен елемент, подведомствеността на иска за издръжка следва тази на исковете за родителската отговорност поради връзката между делата и обуславящия характер на решението по въпросите на родителската отговорност спрямо издръжката на детето, тоест международната компетентност на българския съд се определя по Х. конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г съобразно обичайното местопребиваване на детето, което в случая е извън територията на държава- членка на ЕС , така Регламент (ЕО) № 4/2009 г. е неприложим В този см. са определение № 381 от 18.10.2017 г. на ВКС, III-то г.о., по ч.гр.д. № 2912/2017 г., решение № 63 от 20.02.2018 г. на ВКС, IV -то г.о., по гр.д. № 3940/2017 г., решение № 231 от 19.11.2015 г. на ВКС, III-то г.о. по гр.д. № 181/2015 г. Касаторът не обосновава кое налага изоставянето и изменението на тази практика, и тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с нея, не е налице и специалното основание по т. 1.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на IV-то г.о. ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1168 от 10.04.2019 г. на Варненския окръжен съд по ч.гр.д. № 600/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: