О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 30.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр. дело № 205/2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 215/13.01.2009 г. на С. Р. Г. чрез пълномощника й М. П. Г. , и двамата от гр. М., срещу определение № 1068/03.12.2008 г. на състав на Първо гражданско отделение на ВКС, постановено по гр.д. № 4166/2007 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Г. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд от 04.06.2007 г. по гр.д. № 1420/2006 г. като недопустима, тъй като обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол – изключенията на чл. 218, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./ и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на определението и допустимост на касационната жалба, поради което моли, то да бъде отменено.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение на състава на Първо гражданско отделение на ВКС, с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалвания акт състав на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, е прекратил производството по гр.д. № 4166/2007 г. по описа на съда, поради недопустимост на касационната жалба и това определение с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1,т. 1 ГПК подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ГК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С определение № 1068/03.12.2008 г. състав на Първо гражданско отделение на ВКС, постановено по гр.д. № 4166/2007 г. по описа на ВКС, ГК, е оставил без разглеждане касационната жалба на С. Р. Г. от гр. М. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд от 04.06.2007 г. по гр.д. № 1420/2006 г., с което са отхвърлени предявените от С. Р. Г. срещу община М. и Областна администрация М. искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 5 000 лв. неимуществени вреди и на сумата от 3 500 лв. имуществени вреди, като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./, не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд въззивните решения на окръжните съдилища по искове за парични вземания по граждански и търговски дела, с цена на иска до 5 000 лв., като при обективно съединени искове, меродавна е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цените на съединените искове/ТР № 1 от 17.07.2001 г., т. 1 на ОС на ГК на ВКС/. В случая апелативният съд е действал като въззивна инстанция на решението на М. окръжен съд при условията на разпоредбите на чл. 196, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 80, ал. 2 ГПК/отм./.
Този извод е правилен и законосъобразен.
Съгласно чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК/Д. В., бр. 105 от 08.11.2002 г./отм./ не подлежат на обжалване въззивните решения на окръжните съдилища за парични вземания с цена на иска под 5 000 лв. В случая претенциите по двата обективно съединени иска са за парични вземания на основание чл. 1 ЗОДОВ, в размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и под 5 000 лв./3 500 лв./ – обезщетение за имуществени вреди, и по тях решението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на касационен контрол. Правилен е изводът на съда, че в случая апелативният съд е действал като въззивна инстанция при условията на разпоредбите на чл. 196, ал. 1, пр. 2, във връзка с чл. 80, ал. 2 ГПК/отм./, тъй като М. окръжен съд е разгледал спора като първа инстанция.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в настоящият състав намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове е под 5 000 лв., делото е гражданско – за заплащане на сумата от 5000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 3 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 1 ЗОДОВ, поради което въззивното решение на Софийския апелативен съд по всеки един от отделните искове, чиято цена е под 5 000 лв., не подлежи на контрол от Върховния касационен съд.
Определението на ВКС, Първо гражданско отделение, е постановено в съответствие с процесуалните правила, поради което подадената срещу него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, № 1068/03.12.2008 г., постановено по гр.д. № 4166/2007 г., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Р. Г. от гр. М. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд от 04.06.2007 г. по гр.д. № 1420/2006 г. и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :