О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 30.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 28.04.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 475 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 2986/27.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 2979/2014 год., с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 02.09.2014 год. на съдията по вписванията при АВ-СВ [населено място], обективиращо отказ за вписване прекратяването на договор за наем на земеделска земя с нот. заверка на подписите от 10.02.2011 год., вписан като акт № 132, т.6, от 211 год. на СВ [населено място].
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Налице ли е основание да се счита прекратен договор за аренда на осн. чл.27, ал.1, т.3 ЗАЗ, когато страните по взаимно съгласие са прогласили неговата нищожност писмено с нотариална заверка на подписите.?”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил, като основан на закона, отказа на съдията по вписванията при АВ-СВ [населено място] решаващият Пловдивски окръжен съд се е позовал на императивната разпоредба на чл.2 от Правилника за вписванията и характера обстоятелство, заявено за вписване от частния жалбоподател.
Изложени са съображения, че дори и сключеният между страните ненаименован договор за наем от 10.02.2011 год., който с оглед предмета и формата му да е такъв за аренда на земеделска земя, да е бил вписан по надлежния ред, то доколкото нито едностранното му прекратяване, поради неизпълнение, предвидено в чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ, във вр. с чл.28 ЗАЗ и чл.87, ал.2 ЗЗД, нито приемането му от съконтрахентите за нищожен са волеизявления които, съгласно чл.569, т.5 ГПК подлежат на вписване, то законосъобразно съдията по вписванията е оставил без уважение депозираната от страната молба в тази насока.
Решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос е релевантен за изхода на делото и обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Недоказан по отношение на същия се явява визираният критерий за селекция по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
В задължителната си за съдилищата в страната практика, формирана по реда на чл.274, ал.3 ГПК и обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав определения: № 311 от 24.04.2013 год., по ч. т.д. № 1880/2013 год. на І т.о., № 424/05.07.2012 год. по ч.т.д.№ 316/ 2012 год. на Іт.о., № 823/02.12.2013 год.,№ 791 от 17.12.2014 год., по ч. т.д.№ 2319/2014 год. и др., ВКС последователно е поддържал разбирането, възпроизведено и в обжалвания съдебен акт, че по силата на чл.2 от Правилна за вписванията вписването в имотния регистър е допустимо само в изрично предвидените от закона случаи. Поради това и с оглед така въведеното от законодателя правило, то на вписване подлежи юридическия факт на прекратяване на аренден договор за земеделска земя с едностранно предизвестие, но единствено в хипотезата на чл.27, т.4 ЗАЗ, във вр. с чл.29, ал.1 ЗАЗ, т.е. при прекратяване на безсрочен договор, какъвто безспорно не е разглежданият случай – на развалянето с едностенно предизвестие, поради неизпълнение на срочен аренден договор, респ. на преустановяването му за в бъдеще, поради договорена между съконтрахентите негова нищожност. Отделен в тази вр. е въпросът, че липсва и законова възможност, извън предвидения от законодателя исков ред и основания, страните сами да прогласят нищожността на сключен помежду им двустранен договор и да приравнят по този начин произтичащите от нищожността правни последици с тези на прекратяване на договора, които са съвсем различни.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския окръжен съд № 2986/27.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 2979/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: