О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.353
София.30.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело № 255/2012 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано e по частна жалба на Г. С. Г., М. С. Г. и С. С. Г., [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В., срещу определение от 01.03.2012г. по гр. дело №9636/2009г. на Софийския градски съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението от 04.01.2012г. по същото дело в частта му относно разноските.
Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на определението. Твърдят, че не са станали причина за завеждане на делото за делба, а освен това присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В обжалваното определение е прието, че въззивната жалба е подадена от Г. С. Г., М. С. Г. и С. С. Г.,т.е. те са инициирали въззивното производство и с повдигнатите от тях допълнителни възражения са предизвикали усложнения в защитата на другата страна, поради което заплатеното от нея адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано по реда на чл.64,ал.4 ГПК /отм./ заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.
Определението е законосъобразно. Правилно е прието, че жалбоподаделите следва да понесат отговорност за направените от ответниците по тяхната въззивна жалба разноски за въззивното производство. Действително жалбоподателите са конституирани в процеса в качеството им на необходими другари, но искът за делба срещу тях е отхвърлен с първоинстанционното решение. Недоволни от него са останали те, тъй като позицията им по делото,в т.ч. и във въззивната жалба е че притежават права в собствеността. Въззивният съд е отхвърлил жалбата им и е приел, че не притежават квоти в съсобствеността на делбените имоти. При този изход на делото във въззивната инстанция, следва да бъде ангажирана отговорността им за разноски. По отношение искането за намаляване по реда на чл.64,ал.4 ГПК /отм./ на адвокатското възнаграждение, следва да се приеме, че изводите в обжалватното определение са правилни. При преценката по чл.64,ал.4 ГПК /отм./ съдът съобразява действителната правна и фактическа сложност на делото и не може да присъди по-нисък размер от минимално определения съобразно чл.36 ЗА. В случая на въззиваемата Ц. С. са присъдени 1800 лева разноски за адвокатска защита, а на въззиваемата Е. М. за присъдени 800 лева. Правилно е преценено от съда, че възнаграждението не е прекомерно, а съответства на фактическата и правна сложност на спора и интереса на представляваната страна /стойността на делбените имоти/ като е съобразен и чл.7,ал.4 вр.ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 01.03.2012г. по гр. дело №9636/2009г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: