4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
[населено място], 31.05. 2013 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. ч.гр.д. № 2547 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. С., подадена чрез адвокат И. К. срещу определение на Пловдивския окръжен съд № 598 от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № 454/2013 г., с което е потвърдено определение № 15516 от 10.12.2012 г. по гр.д. № 5542/2012 г. на Пловдивския районен съд, ІХ с-в, с което молбата на жалбоподателя за възстановяване на пропуснат едномесечен срок по чл.131 ГПК е отхвърлена, като неоснователна. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да се отмени и се възстанови срока по чл.131 ГПК.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите: за задължението на съдилищата да връчват съдебните книжа на посочените от страните съдебни адреси по реда и условията на чл.39 ГПК; посочването на съдебен адрес по реда на чл.39 ГПК и очакването на този адрес да бъдат връчени определени съдебни книжа, представлява ли “особено непредвидено обстоятелство” по см. на чл.64, ал.2 ГПК; допустимо ли е в производство по чл.64 ГПК да се разглежда въпросът за редовността на връчване на съобщението, с което страната, искаща възстановяване на срока, е уведомена за необходимостта от предприемане на действието, за чието извършване иска да й бъде възстановен срокът, респ. допустимо ли е определението на съда в производство по чл.64 ГПК да бъде мотивирано от съображения за редовно или нередовно връчване на съобщението. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата ОП “Жилфонд”, [населено място] оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
След преценка доводите на жалбоподателя и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че определението на Варненския районен съд, с което искането за възстановяване на пропуснат едномесечен срок по чл.131 ГПК е отхвърлено, като неоснователно e правилно, тъй като не са установени непредвидени обстоятелства в рамките на едномесечния срок за подаване на отговор на исковата молба, които да са възпрепятствали страната да извърши това процесуално действие. Приел е, че съобщението до жалбоподателя в качеството му на ответник в първоинстанционното производство с препис от исковата молба е получено лично от него на посочения в исковата молба адрес. Обстоятелството, че във възражението по чл.414 ГПК, приложено по друго дело е посочен друг адрес според съда не съставлява особено непредвидено обстоятелство по см. на чл.133 ГПК. Изложил е съображения, че не са констатирани нарушения при връчване на препис от исковата молба, които да са възпрепятствали жалбоподателя да депозира писмен отговор по чл.131 ГПК.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси доуточнени и конкретизирани от настоящия състав се свеждат до следното: дали нередовно връчване, което е отнело възможността и поради което е бил пропуснат едномесечния срок по чл.131 ГПК за подаване на отговор на исковата молба е основание за възстановяването му.
На поставения процесуалноправен въпрос е даден отговор в определение № 9 от 12.01.2011 г. по ч.гр.д. № 518/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Прието е, че трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.37 ГПК /отм./, чието съдържание почти дословно е възпроизведено в чл.64, ал.2 и ал.3, изр.първо ГПК определя като особени непредвидими обстоятелства само обстоятелствата, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили страната да предприеме дължимото процесуално действие. Такива биха могли да бъдат внезапно тежко заболяване на страната, природни стихии и др.
В случая в молбата за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба не се съдържат подобни твърдения. В нея като основание за възстановяване на срока се сочи неспазване на предписаните от закона изисквания за съответния начин на връчване на съобщения и съдебни книжа, т.е. че те са нередовно връчени. При нарушаване на тези правила срокът за предприемане на дължимото процесуално действие не е започнал да тече, а в тази хипотеза не е налице основание за възстановяване на срок по чл.64, ал.2 ГПК, тъй като не е налице пропускането му. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос не е в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на № 598 от 25.02.2013 г. по ч.гр.д. № 454/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :