Определение №353 от 5.6.2018 по ч.пр. дело №1623/1623 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
Гр.София, 05.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2421/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] София срещу Решение № 1858/27 юли 2017 г. на Софийския апелативен съд по в.гр.д.№ 2440/2017 г., с което след отмяна на решение № 1957/27 март 2017 г. по гр.д.№ 1674/2016 г. на СГС в отхвърлителните му части касаторът [фирма] е осъден да заплати допълнително обезщетение по чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди от смъртта на П. Т. К., настъпила на 8.10.2014 г. в резултат на ПТП, както следва: на К. К. Т. – К. 100 000 лв., на малолетните Т. П. К. и К. П. К. чрез тяхната майка и законен представител К. К. по 90 000 лв., на Н. К. и Т. П. К. по 50 000 лв. ведно със законната лихва върху посочените суми от 8.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумите. Въззивното решение се обжалва в осъдителната му част над 130 000 лв. за съпругата К. К., над 140 000 лв. обезщетение за всяко от двете деца Т. К. и К. К. и над 100 000 лв. обезщетение за всеки от родителите на починалия – Н. К. и Т. К.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно в посочените части по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1,2 и 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
В срока за отговор на жалбата ответниците по касация К. К., действуваща за себе си и като майка и законен представител на Т. П. К., К. П. К.; Н. Д. К. и Т. П. К. изразяват становище, че същата е неоснователна и присъдените суми са преведени доброволно от застрахователното дружество по банкови сметки на ищците в хода на производството ведно със законните лихви.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо второинстанционно решение на Софийския апелативен съд и се явява процесуално допустима.
За да уважи исковете на съпругата и децата в пълния им размер, а на родителите – допълнително за сумите по 30 000 лв., въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в резултат на което определените по справедливост обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на П. К. са занижени. След самостоятелна преценка на събраните гласни доказателства, медицинската експертиза и констатациите в приетия социален доклад съставът на САС е взел предвид съществувалите приживе на П. К. изключително близки отношения със съпругата и двете му деца, силната привързаност между тях, както и между него и родителите му. Съобразени са възрастта и общественото положение на пострадалия –известен волейболен състезател, участник в националния отбор на България, невъзвратимата загуба на любящия и грижовен съпруг, баща и син, понесените душевни страдания, негативното влияние на стреса от внезапната загуба върху здравословното състояние на съпругата. Отчетени са обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, намерила отражение в нарастналите нива на застрахователното покритие по задължителната застраховка „гражданска отговорност на автомобилите“ и социалната представа за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинена смърт в резултат на ПТП.
Изведените в изложението на касатора въпроси са свързани с критериите при определяне конкретния размер на обезщетенията за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД и са зададени в контекста на оплакванията му за завишаване спрямо справедливия адекватен на преживените болки и страдания от загубата размер в резултат на необсъждане на всички относими доказателства и установените с тях релевантни факти и обстоятелства. По правния въпрос от значение за изхода на спора по т.1 – длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства и да формира изводите си след цялостната съвкупна преценка на установените с тях обстоятелства е налице задължителна практика на ВКС – ППВС № 4/68 г., която изисква при определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост решаващият съд да обсъди всички конкретни обстоятелства и да изложи мотиви по тях. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от създадената задължителна съдебна практика – в съобразителната част на решението са обсъдени не само събраните гласни доказателства, но и констатациите на съдебно-медицинската експертиза относно влошаване здравословното състояние на съпругата в резултат на преживения психо-емоционален стрес, както и данни от социалния доклад на Агенция за социално подпомагане относно отражението на загубата на родителя върху децата и от печатните материали по делото относно общественото положение и социална реализация на загиналия при ПТП П. К..
Некоректни са твърденията на касатора за игнориране на факти и обстоятелства, релевантни за определянето на справедливо обезщетение.
Не са изложени съображения с какво обсъждането на формулираните в изложението въпроси би допринесло за промяна в създадената трайно-установена практика, за осъвременяването й и за развитието на правото. Допълнителното селективно основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК е бланкетно посочено.
Представените влезли в сила съдебни актове на САС не установяват противоречиви изводи на съдилищата по въпроси от значение за възприетия краен резултат и по приложението на указаните в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост.
Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивния акт.
Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1858/27 юли 2017 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 7 състав, по в.гр.д.№ 2440/2017 г. в обжалваната му от [фирма] София част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top