О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
гр. София, 07.10.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова търговско дело № 50229 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 8523 от 28.09.2015 г., подадена от на [фирма], представлявано от изпълнителния директор Б. Г. Б. чрез юрисконсулт М. Н. Г., против въззивно решение № 83 от 20.08.2015 г. на Апелативен съд – [населено място], ТО, постановено по в.т.д. № 167/2015 г.
Ответниците по касация Т. Д. К. и П. К. чрез адвокат В. Д. от САК са депозирали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, като възразяват срещу допускането на касационното обжалване и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като е придружена и от изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено Решение № 52 от 26.02.2015 г. по търг. дело № 588/2012 г. по описа на ОС – [населено място] в частта, в която е отхвърлен предявения от Т. Д. К. и П. К., граждани на И., иск за заплащане на сумата 16 876 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на [фирма] да достави обзавеждане, съгласно предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот № AGR0 2955 / без дата/, калкулирано на база пазарната му стойност и вместо това [фирма] е осъдено да заплати на Т. Д. К. и П. К., граждани на И., сумата 16 876 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението на [фирма] да достави обзавеждане, съгласно предварителен договор за строителство и продажба на недвижим имот № AGR0 2955 / без дата/, калкулирано на база пазарната му стойност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото 29.09.2012 г. до окончателното й изплащане.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили предварителен договор за продажбата на недвижим имот (апартамент), съдържащ и клаузи на договор за изработка. Касаторът се е задължил да достави и монтира в обекта обзавеждане с най-високо качество – до ниво „злато”, според одобрен вътрешен дизайн за комплекса и предоставени на ищците от търговския посредник рекламни брошури, отнасящи се до начина на обзавеждане. Въпреки че в договора не е било детайлно изброено обзавеждането по видове и марки, волята на страните е била то да бъде луксозно. Липсата на конкретизация на оборудването и обзавеждането в предварителния договор не означава, че при каквото и да е изпълнение по родов признак следва да се приеме, че е налице изпълнение и по отношение на поетото задължение в качествено отношение. В изпълнение на задължението си да предаде апартамента обзаведен, касаторът е сключил договор с производител на мебели за масово потребление, без спазване на изискванията за „дизайнерски тип” и е монтирал български електроуреди (при съгласие за висококачествени френски и германски уреди), като вложените в тази връзка средства възлизат на сумата 17 078 лв. Прието е, че предложеното изпълнение е лошо, некачествено, поради което ищците – кредитори имат право да получат обезщетение по чл. 79, ал. 1, предл. последно ЗЗД. Заявената претенция е за сумата 16 876 евро – обезщетение за вреди вследствие неизпълненото от ответника задължение за луксозно обзавеждане, калкулирано на база пазарната му стойност; евентуално – разликата между пазарните стойности на доставеното и дължимото обзавеждане в качествено отношение. Съдът е приел, че размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на пазарна оценка на вещите. В тази връзка е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза, която е установила, че пазарната стойност на обзавеждането и електроуредите, посочени в брошурите, възлиза на сума не по-ниска от 68 514 лв. и не по-висока от 118 165 лв. Присъденото обезщетение е определено в размер на разликата между сумата 68 514 лв. (най-евтиният вариант на обзавеждането по пазарна стойност) и стойността на доставеното обзавеждане – сумата 17 078 лв., която възлиза на сумата 51 436 лв., равностойна на 26 298 евро. Така претенцията по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е уважена изцяло – в размер на 16 876 евро.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по въпроса : „При вещи, определени само по своя род, без индивидуализация на същите (по материал, производител, дизайн и т.н.), може ли да се приеме, че те следва да са от високо и луксозно качество, само според използваното в предварителен договор наименование на обзавеждането „злато“?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставения въпрос.
Както е прието с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставеното от касатора питане няма характеристиката на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. С него се цели да се провери правилността на преценката на въззивния съд относно съдържанието на постигнатото от страните съгласие по конкретна клауза от договора. В този смисъл въпросът е относим към правилността на въззивното решение, а тя не е обект на изследване в производството по чл. 288 ГПК. Питането не представлява общо основание за допускане на касационното обжалване, поради което е безпредметно да се обсъжда дали са налице поддържаните допълнителни селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Предвид настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за защита пред ВКС – сумата 2 939,55 лева, включваща договореното и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, видно от ДПО от 06.01.2016 г. и пощенски услуги.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 83 от 20.08.2015 г. на Апелативен съд – [населено място], ТО, постановено по в.т.д. № 167/2015 г.
ОСЪЖДА [фирма], представлявано от изпълнителния директор Б. Г. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. К. и П. К., граждани на И., сумата 2 939,55 (две хиляди деветстотин тридесет и девет лева и 55 стотинки) лева – разноски за защитата пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: